17Нека плачат свещениците, служителите на ГОСПОДА, между преддверната зала и олтара и нека кажат: Пощади, ГОСПОДИ, народа Си и не предавай наследството Си на позор, за поговорка на народите. Защо да кажат сред народите: Къде е техният Бог?
17Нека свещениците, служителите Господни, да плачат между притвора и жертвеника и да мълвят: „Господи, прояви милост към народа Си, не предавай наследството Си на ругание, така че езичниците да не се подиграват с него! Защо да се говори между народите: „Къде е техният Бог?“ (Изх 32:11; Пс 42:4; Пс 42:11; Пс 79:10; Мих 7:10; Мал 2:17)
17нека плачат свещениците, служителите ГОСПОДНИ, между преддверието на храма и олтар и нека кажат: Пощади, ГОСПОДИ, народа Си и не предавай наследството Си на позор, за да ги владеят народите. Защо да кажат между племената: Къде е техният Бог? (Изх 32:11; Изх 32:12; Вт 9:26; Пс 42:10; Пс 79:10; Пс 115:2; Ез 8:16; Мих 7:10; Мт 23:35)
17Между притвора и жертвеника нека плачат свещениците, служители Господни, и да казват: „смили се, Господи, над народа Си, не предавай наследието Си на поругание, та да се не подиграват с него народите! Защо да казват между народите: де е техният Бог?“ (Пс 41:11; Мих 7:10)