1Горко ми! Защото аз приличам на събирач на летни плодове, на такъв, който събира баберки след гроздобер: няма нито гроздово зрънце за ядене, нито ранозряла смокиня, каквато душата ми желае.2Няма вече благочестиви хора по земята, няма нито един праведник между хората. Всички кроят сплетни, за да проливат кръв; поставят си примки един на друг. (Пс 14:1; Ер 5:1)3Ръцете им са насочени да правят зло. Началникът иска рушвети, съдията съди, за да получи подкуп, а големците се разпореждат произволно, така и действат. (Ер 4:22)4Най-добрият сред тях е като трън и най-справедливият – по-лош от бодлив плет. Денят на Твоята равносметка и на Твоето възмездие наближава; сега ще изпаднат в смут.5Не вярвайте на другар, не се осланяйте на приятел; пази се да отваряш твърде устата си пред тази, която лежи в обятията ти. (Ер 9:3; Ер 12:6)6Защото син презира баща си, дъщеря въстава против майка си, снаха против свекърва; врагове на човека са неговите домашни. (Мт 10:35; Лк 12:53)7Но аз ще отправя взор към Господа, ще се уповавам на Бога, Който е спасение за мене: моят Бог ще ме послуша.8Йерусалим казва: „Не злорадствай над мене ти, Едоме, мой неприятел! Макар да съм паднал, но ще стана; макар да съм в мрак, но Господ е светлина за мене.9Поради моите грехове пред Него аз ще понеса гнева Господен, докато Той отсъди за делата ми и извърши съд над мене. Тогава Той ще ме изведе на светло и ще прояви над мене Своята справедливост.10Тогава моят неприятел ще види това и ще бъде посрамен онзи, който ми казваше: „Къде е Господ, твоят Бог?“ Но очите ми ще видят как той ще бъде тъпкан като кал по улиците.“ (Пс 42:4; Пс 42:11; Йоил 2:17)11Ще настъпи ден, Йерусалиме, когато твоите стени отново ще бъдат изградени, ден в който твоите предели ще се разширят.12В този ден всички ще идват при тебе – от Асирия до Египет, от Египет до река Ефрат и от море до море, и от планина до планина.13При все това земята на езичниците ще се превърне в пустиня поради вината на жителите и – така те ще пожънат плодовете на делата си.14Води с жезъла Си, като стадо на паша, Своя народ – Своето наследство, което живее уединено в гората сред Кармил; нека те пасат във Васан и Галаад, както в древните дни! (Пс 23:1; Пс 95:7)15Покажи ни Твоите чудни дела – както в дните, когато Ти със Своя народ излизаше от египетската земя.16Народите ще видят всичко това и ще се засрамят при цялата си мощ; ще поставят ръка на уста, ушите им ще оглушеят.17Ще лижат прах като змия, ще излизат от дупките си като червеи; ще бъдат обхванати от страх от Господа, нашия Бог, и ще изпитат страх пред Тебе.18Кой друг бог като Тебе прощава беззаконие и не вменява вина за престъплението на останалите от Своето наследство? Твоят гняв не продължава вечно, защото обичаш да проявяваш милост. (Изх 34:6; Пс 103:9; Ер 50:20)19Ти отново проявяваш милост към нас, заличаваш беззаконията ни. Ти ще хвърлиш всичките ни грехове в морските дълбини. (Ис 38:17)20Ти ще покажеш вярност към Яков, милост към Авраам, както с клетва си обещал на нашите предци през древните дни. (Бит 22:16; Бит 28:13)