1Симон Петър, слуга и апостол на Иисус Христос, до онези, на които беше отредено да получат същата скъпоценна вяра, както и ние, поради справедливостта на нашия Бог и Спасител Иисус Христос.2Благодат и мир да ви изпълват чрез познание за Бога и Иисус Христос[1], нашия Господ. (2 Пет 3:18; Юда 1:2)
Вярата и нейните плодове
3Неговата божествена сила ни е дарила всичко, потребно за живот и благочестие, чрез познанието за Онзи, Който ни е призовал със Своята слава и съвършенство.4По този начин са ни дарени скъпоценни и възвишени обещания, за да избегнете пагубните желания на този свят и да станете чрез тях съпричастни на божествената природа.5Тъкмо затова положете всички усилия да прибавите към вярата си добродетел, към добродетелта – познание, (Гал 5:22)6към познанието – въздържание, към въздържанието – търпение, към търпението – благочестие,7към благочестието – братски чувства, към братските чувства – любов.8Защото, ако притежавате тези добродетели и се усъвършенствате в тях, те няма да ви оставят бездейни и безплодни в познанието ви за нашия Господ Иисус Христос.9А у когото от вас ги няма, той е сляп, късоглед и е забравил, че се е очистил от предишните си грехове. (1 Йн 2:9)10Затова, братя, старайте се още повече да утвърдите вашето призоваване и избиране. Ако вършите това, никога няма да сгрешите11и тъкмо така ще получите пълно право да влезете във вечното царство на нашия Господ и Спасител Иисус Христос.12Заради това ще имам грижата винаги да ви напомням тези неща, макар вие да ги знаете и да стоите твърдо в истината, която приехте. (Юда 1:5)13Смятам също за справедливо, докато съм в това телесно убежище, да ви държа будни чрез моето напомняне, (2 Кор 5:1)14защото знам, че скоро ще напусна своето убежище, както и нашият Господ Иисус Христос ми откри.15Ще се постарая обаче вие и след моята смърт винаги да пазите тези неща в паметта си.
Свидетелството на пророците и апостолите
16Защото ние ви известихме силата и пришествието на нашия Господ Иисус Христос, не като следвахме хитри измислици, а понеже сме очевидци на Неговото величие.17Той получи от Бог Отец чест и слава, когато от величествената слава към Него дойде такъв глас: „Този е Моят възлюбен Син, върху Когото е Моето благоволение.“ (Мт 17:1; Мк 9:2; Лк 9:28)18И този глас ние чухме да говори от небесата, когато бяхме с Него на светата планина.19Така словото на пророците стана по-достоверно за нас и вие добре правите, че гледате на него като на светилник, който свети на тъмно място, докато денят настъпи и зорницата изгрее в сърцата ви. (Лк 1:78)20Но преди всичко трябва да знаете, че никой сам не е способен да тълкува пророчествата в Писанието,21защото никога пророчество не е било изречено по човешка воля, но светите Божии хора са говорили[2], просветявани от Светия Дух.