2 Коринтяни 7:5 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

1 И така, като имаме такива обещания, възлюбени, нека очистим себе си от всичко, което осквернява плътта и духа, и да водим свят живот, изпълнен със страх пред Бога.

Радостта на апостола

2 Приемете ни в сърцата си. Никого не онеправдахме, на никого не навредихме, никого не използвахме користно. 3 Не казвам това, за да ви осъдя. Защото преди малко казах, че сте в сърцата ни и в живота, и в смъртта. (2 Кор 6:11) 4 Голямо доверие имам във вас и много се хваля с вас. Изпълнен съм с утеха, изпитвам преизобилна радост при всичките ни страдания. 5 Защото, когато дойдохме в Македония, нямахме никакво спокойствие, притесненията бяха от всички страни – отвън борби, отвътре страхове. (2 Кор 2:12) 6 Но Бог, Който утешава смирените, утеши и нас с идването на Тит. (2 Кор 8:16) 7 И не само с неговото идване, но и с утехата, която бе изпитал заради вас. Той ни разказа за вашия копнеж, за вашето съжаление, за предаността ви към мене, така че аз още повече се зарадвах. 8 Защото дори и да съм ви наскърбил в посланието, не съжалявам, макар че отначало съжалих, тъй като виждам наистина, че онова послание ви беше наскърбило, макар и за кратко. 9 Сега се радвам не затова, че се оскърбихте, а че скръбта ви доведе до разкаяние; защото скръбта, която изпитахте, дойде по Божия воля, така че с нищо не пострадахте от нас. 10 Скръбта, дошла от Бога, помага за истинско покаяние, водещо към спасение. А скръбта, която идва от света, води към смърт. 11 И ето тъкмо това, че се оскърбихте по Божия воля, какво усърдие предизвика у вас, какво извинение, какво възмущение, каква боязън, какъв копнеж, каква ревност, каква отплата! С всичко показахте, че сте невинни в това, което се случи. 12 Следователно, ако съм ви писал, не съм го направил заради оскърбителя, нито заради оскърбения, а за да ви стане ясна нашата привързаност към вас пред Бога. 13 Тъкмо затова се утешихме. Но освен тази наша утеха още повече се зарадвахме от радостта на Тит, че всички вие сте го успокоили духовно 14 и че не съм се посрамил, ако нещо съм се похвалил с вас пред него. Но както всичко, което сме ви говорили, беше истина, така и похвалата ни пред Тит се оказа истина. 15 И обичта му към вас е още по-голяма, когато си спомня за послушанието на всички вас, как сте го приели със страх и трепет. (Фил 2:12) 16 Радвам се, че мога да ви се доверя във всичко.