Раждане и детство на Самуил. Ана – майката на Самуил
1– Имаше един човек от Рама – от племето Цофим от планинската земя Ефрем. Той се казваше Елкана, ефратец, син на Йерохам, син на Илий, син на Тоху, син на Цуф. (1 Цар 1:4; 1 Лет 6:12; 1 Лет 10:1)2Той имаше две жени: едната се наричаше Ана, а другата – Фенана. Фенана имаше деца, а Ана беше бездетна.3Този човек всяка година отиваше от града си в Силом, за да се поклони и принесе жертва на Господ Вседържител. Там служеха като свещеници на Господа Офни и Финеес, двамата синове на Илий. (Съд 21:19)4В деня, когато Елкана принасяше жертва, той даваше съответните дялове на жена си Фенана и на всичките и синове и дъщери.5А на Ана даваше най-добрия дял, тъй като тя нямаше деца, понеже обичаше Ана повече от Фенана, макар че Господ бе заключил утробата и.6Съперницата и често я огорчаваше, за да я натъжава, понеже Господ бе заключил утробата и. (Бит 16:4)7Така биваше всяка година. Когато тя отиваше в дома Господен, Фенана я огорчаваше. Ана плачеше и тъжеше, и не ядеше.8Мъжът и Елкана я утеши с думите: „Ано!“ Тя му отговори: „Ето ме.“ И каза и: „Защо плачеш и защо не ядеш, и защо е тъжно сърцето ти? Не съм ли аз по-ценен за тебе от десет синове?“ (Рут 4:15)
Молитвата на Ана
9След като се нахраниха в Силом, Ана стана[1]. А свещеникът Илий седеше тогава на стол при входа на Господния храм.10Душата и беше огорчена и тя се молеше на Господа със силен плач.11Тя даде оброк с думите: „Господи, Всемогъщи Вседържителю! Ако Ти погледнеш милостиво на скръбта на Своята служителка и си спомниш за мене, и ако не забравиш служителката Си и и дариш мъжка рожба, аз ще я посветя на Господа за цял живот и вино и сикер няма да пие, и бръснач няма да се допре до главата на това дете.“ (Чис 6:5; Съд 13:5; Съд 16:17)12Тя дълго се молеше пред Господа, а Илий наблюдаваше устата и.13Ана говореше тихо в сърцето си, само устните и се мърдаха, гласът и не се чуваше, затова Илий я сметна за пияна.14Илий я попита: „Докога ще бъдеш пияна? Изтрезней от виното си и се махни от лицето на Господа.“15В отговор Ана рече: „Не, господарю мой; аз съм нещастна жена. Нито вино, нито сикер съм пила, а разкрих сърцето си пред Господа.16Не смятай слугинята си за лоша жена, защото поради голямата си печал аз се молих поради скръбта си досега.“17Илий и отговори с думите: „Иди си в мир. Бог Израилев ще изпълни молбата, която си отправила към Него.“18А тя отговори: „Дано слугинята ти намери милост в твоите очи.“ Тогава тя тръгна по пътя си и яде, и лицето и не беше вече печално.19На другата сутрин те станаха рано и се поклониха благоговейно пред Господа. След това се завърнаха у дома си в Рама. Елкана спа с жена си Ана и Господ си спомни за нея.20Ана зачена и когато дойде време, роди син. Тя му даде име Самуил, понеже[2] от Господа го измоли.
Самуил, посветен на Господа
21Когато мъжът и Елкана отиде с целия си дом в Силом, за да принесе годишната жертва пред Господа и оброците си[3],22Ана не тръгна[4]. Тя каза на мъжа си: „Ще остана тук, докато детето бъде отбито и порасне. Тогава ще го заведа, за да се яви пред Господа и да остане там завинаги.“23Нейният мъж Елкана и отговори: „Прави, каквото смяташ за добре. Остани, докато го откърмиш; само Господ да утвърди думата[5].“ Така жена му остана и кърми сина си, докато го отби.24А когато го откърми, тя го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле[6], една ефа брашно и мех с вино и отиде в дома Господен в Силом, макар че детето беше още малко.25[7] След като заклаха телето,[8] доведоха детето при Илий.26И каза: „Прощавай, господарю мой! Жива да бъде душата ти, господарю мой! Аз съм същата онази жена, която беше застанала тук при тебе и се молеше на Господа.27Молих се за това дете и Господ изпълни молбата, която отправих към Него.28Затова аз го предавам на Господа. През всички дни на живота Си то ще служи на Господа“. След това тя благоговейно се поклони там пред Господа.