1Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисус Христос, нашия Господ? Не сте ли вие мое дело, извършено с помощта на Господа? (Д А 9:3; 1 Кор 15:8)2Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото чрез Господа вие сте печатът на моето апостолство.3Моята защита пред онези, които ме осъждат, е следната.4Нима нямаме право на храна и питие?5Нима нямаме право да водим със себе си жена от сестрите, както и другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа?6Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за издръжката си? (1 Кор 4:12)7Кой войник служи някога на свои разноски? Кой сади лозе и не яде от плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото? (Вт 20:6)8Нима само като човек говоря това? Не казва ли същото и законът?9Защото в Мойсеевия закон е писано: „Не връзвай устата на вола, когато вършее.“ Нима за воловете се е загрижил Бог? (Вт 25:4; 1 Тим 5:18)10Или всъщност говори за нас? Действително писано е за нас, защото който оре, трябва да оре с надежда, и който вършее, трябва да вършее с надежда да получи това, което очаква.11Ако ние сме посели у вас духовното, много ли е, ако пожънем у вас телесното? (Рим 15:27; Гал 6:6)12Ако други се ползват от правото си да получават от вас, нямаме ли ние още по-голямо право? Но ние не се възползвахме от него, а всичко понасяме, за да не причиним някоя спънка на Христовото благовестие. (1 Кор 9:15)13Не знаете ли, че онези, които свещенодействат, се хранят от храма и които служат при жертвеника, получават част от принасяните жертви? (Вт 18:1)14Така и Господ е заповядал, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието. (Мт 10:10)15Но аз не се възползвах от нито едно от тези права. И не писах това, за да се приложи то към мене. Понеже за мене е по-добре да умра, отколкото някой да каже, че неоснователно се хваля. (1 Кор 9:12; 2 Кор 11:10)16Не ми се полага похвала за това, че благовестя – за мен това е необходимост. И горко ми, ако не благовестя! (Д А 4:20)17Ако доброволно върша това, заслужавам награда, но ако не го правя доброволно, просто изпълнявам служба, която ми е поверена.18А каква ми е наградата? Тази, че проповядвам безплатно Христовото[1] благовестие, без да използвам правото си от благовестието. (2 Кор 11:7; 2 Кор 12:13)19При това, макар да съм свободен от всички, станах роб на всички, за да спечеля повечето от тях.20За юдеите бях като юдеин, за да спечеля юдеите, за онези, които са под Мойсеевия закон, бях като човек под Закона[2], за да спечеля тези, които следват Закона.21За онези, които нямат този закон, бях като да нямам закона – макар пред Бога да не съм без Закон, понеже съм под закона на Христос, – за да спечеля онези, които нямат закона.22За слабите във вярата се държах като слаб във вярата, за да спечеля слабите; за всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася някои.23А това го правя заради благовестието, за да участвам в неговите блага.24Не знаете ли, че всички, които се надбягват на игрището тичат, а един получава наградата? Така тичайте, че да я получите. (2 Тим 2:5; 2 Тим 4:7; Прем 4:2)25Всеки, който се състезава, се въздържа от всичко: те – за да получат тленен венец, а ние – нетленен.26Аз всъщност тичам не като след нещо неизвестно, нито удрям, като да бия въздуха,27но изнурявам тялото си и се отнасям с него като с роб, за да не би като проповядвам на другите, сам да отпадна.