1За яденето на идолски жертви е ясно, че всички имаме знание. Но знанието поражда гордост, а любовта е съзидателна. (1 Кор 8:7)2Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е узнал така, както трябва да го знае.3Ако обаче някой обича Бога, Бог го е познал.4Колкото до яденето на идолски жертви, знаем, че идолът е нищо в света и че няма друг бог освен единия Бог. (Вт 6:4)5Защото, макар и да има така наричаните богове било на небето, било на земята – а те са много такива богове и господевци,6ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко и към Когото ние сме устремени, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото всичко е произлязло и ние сме възродени чрез Него. (Рим 11:36; Еф 4:5; 1 Тим 2:5)7Но не у всички има това знание. Някои с досегашните си представи за идолите ядат идолски жертви тъкмо като такива и съвестта им се осквернява, защото е немощна. (Рим 14:1)8Храната не ни приближава към Бога: нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим. (Рим 14:17; Кол 2:21)9Внимавайте обаче да не би тази ваша свобода да стане спънка за немощните във вярата. (Рим 14:13)10Защото, ако някой те види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолски храм, няма ли неговата съвест, щом той е слаб, да го насърчи да яде идолски жертви?11И независимо от твоето знание ще загине немощният брат, за когото умря Христос.12А като съгрешавате така спрямо братята и наранявате немощната им съвест, вие съгрешавате спрямо Христос.13Затова, ако храната съблазнява моя брат, няма да ям месо никога, за да не съблазнявам брата си. (Рим 14:21)