Числа 16:5 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Бунт и наказание на Корей, Датан и Авирон

1 Корей, син на Ицхар, син на Каат, син на Левий, заедно с Рувимовите потомци Датан и Авирон, синове на Елиав, и Он, син на Фалет, 2 се вдигнаха против Мойсей с двеста и петдесет души от израилтяните, предводители на народа, избрани за съветници и именити мъже. 3 Те се събраха против Мойсей и Аарон и им казаха: „Стига толкова! Цялото общество, всички са святи и Господ е сред тях! Защо вие се поставяте по-горе от народа на Господа?“ 4 Когато чу това, Мойсей падна на лицето си 5 и каза на Корей и на всичките му съучастници: „Утре Господ ще покаже кой е Негов и кой е свят, и кой може да се приближи до Него; и когото Господ избере, той може да се приближи до Него. 6 А вие направете това: ти, Корей, и всички твои съучастници вземете си кадилници, 7 сложете утре в тях огън и сипете в тях тамян пред Господа; и когото Господ избере, той ще бъде свят. Стига толкова и на вас, Левиеви синове!“ 8 Тогава Мойсей се обърна към Корей с думите: 9 „Малко ли ви е това, че Бог на Израил е отделил вас от Израилевото общество и ви е приближил до Себе Си, за да стоите на стража при скинията на Господа и да извършвате служение пред обществото? (Чис 3:45; Чис 8:14) 10 Нали Той приближи тебе и заедно с тебе всичките ти братя, Левиевите синове, до Себе Си, а вие искате още и свещенството! 11 Така че ти и всичките ти съучастници сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, за да роптаете против него?“ 12 И Мойсей изпрати да повикат Датан и Авирон, Елиавовите синове. Но те отговориха: „Няма да дойдем! 13 Малко ли ти е, че ни изведе от страната, в която текат мляко и мед, за да ни погубиш в пустинята, или искаш още и да господстваш над нас? 14 В страната, в която текат мляко и мед, ти не ни заведе, нито ни даде да владеем ниви и лозя, нима мислиш, че хората са слепи? Няма да дойдем!“ 15 Тогава Мойсей много се разгневи и каза на Господа: „Не приемай техния принос; от тях не съм взел дори един осел, нито съм сторил зло на някого от тях.“ 16 И Мойсей се обърна към Корей: „Утре ти и всичките ти съмишленици застанете пред Господа – ти, те и Аарон; 17 и всички вземете кадилниците си, сипете в тях тамян и занесете пред Господа всеки своята кадилница – двеста и петдесет кадилници; също и ти, и Аарон, всеки своята кадилница.“ 18 И така, те взеха всеки кадилницата си, сложиха в тях огън, сипаха тамян и застанаха пред входа на скинията на събранието заедно с Мойсей и Аарон. 19 Корей събра на своя страна против тях цялото общество пред входа на скинията на събранието; и славата на Господа се яви на цялото общество. 20 Тогава Господ каза на Мойсей и Аарон: (Пс 106:16; Сир 45:18) 21 „Отделете се от това общество, за да ги изтребя в един миг!“ 22 А те паднаха на лицата си и извикаха: „О, Боже, Боже на духовете, които дават живот на всяка плът! Ако един човек е съгрешил, нима ще се гневиш на цялото общество?“ (Чис 27:16) 23 И Господ рече на Мойсей: 24 „Кажи на народа: „Стойте далеч от жилищата на Корей, Датан и Авирон.“ 25 Мойсей стана и отиде при Датан и Авирон; след него отидоха и старейшините на Израил. 26 Тогава Мойсей се обърна към народа с думите: „Отдръпнете се от шатрите на тези нечестиви хора и не се допирайте до нищо тяхно, за да не загинете заради всичките им грехове.“ 27 И те се отдръпнаха далеч от жилищата на Корей, Датан и Авирон; Датан и Авирон излязоха и застанаха пред шатрите си с жените, синовете и малките си деца. 28 А Мойсей каза: „От това, което ще се случи, ще познаете дали Господ ме е пратил да извърша всички тези дела, или съм постъпил самоволно: 29 ако те умрат, както умират всички, или ги постигне такова наказание, каквото постига всички хора, то не Господ ме е изпратил; 30 но ако Господ извърши нещо необикновено, ако земята разтвори устата си и погълне тях и всичко, което имат, и те слязат живи в ада, тогава знайте, че тези хора са презрели Господа.“ 31 Щом изговори тези думи, земята се раздели под тях; 32 земята разтвори устата си и погълна тях, семействата им, всички близки на Корей и целия им имот. 33 И те слязоха живи в ада с всичко, което имаха; земята ги покри и те бяха изличени от обществото. 34 А всички израилтяни, които бяха около тях, се разбягаха при техните викове с думите: „Дано и нас не погълне земята!“ 35 От Господа излезе огън и изгори онези двеста и петдесет мъже, които бяха принесли тамян. (Лев 10:1)