1Тебе ще прославя, Господи Царю, и Тебе ще възхваля, своя Бог Спасител! Твоето име ще прославя,2защото Ти ми беше покровител и помощник[1] и избави тялото ми от гибел и от примките на клеветнически език, от уста, които казват лъжа. Ти ми беше помощник и против онези, които се вдигнаха срещу мене, (Изх 15:2; Пс 120:2)3и поради голямата Си милост и заради името Си ме избави от скърцащите зъби, готови да ме изядат,[2] от ръцете, които посягат на живота ми, от многото скърби, които съм понесъл, (Изх 34:6; Пс 35:4; Пс 103:8)4от задушаващите пламъци наоколо и от огъня в средата, в който не изгорях,5от самите дълбини на ада, от безсрамно и лъжливо слово,6[3] от клевета на несправедлив език.[4] Душата ми сякаш докосна смъртта,[5] а животът ми беше близо до дълбините на ада.7Отвред ме обкръжаваха, а нямаше кой да ми помогне, търсех с очи подкрепа от хората, ала нямаше.8И си спомних, Господи, за Твоята милост и за делата Ти от началото на вечността:[6] Ти избавяш онези, които се надяват на Тебе, и ги спасяваш от ръцете на враговете им. (Пс 25:6)9И от земята издигнах молбата си и се молих да бъда избавен от смърт.10Отправих молитва към Господа, Отеца на моя Господ, да не ме изостави в дни на скръб, когато няма помощ от високомерните.11Ще възхвалявам името Ти непрестанно и ще Те възпявам в благодарствени песни, защото молитвата ми беше чута.12Ти ме спаси от гибел и ме избави от тежки времена.[7] Затова ще Те прославям и възхвалявам и ще благославям името на Господа.
Послеслов за мъдростта
13Още като момче, преди да бях тръгнал да странствам, искрено се стремях към мъдрост в молитвата си. (Сир 6:18; Сир 15:2; Сир 34:9)14Пред храма съм се молил за нея и докрай ще я търся. (Прем 8:2)15Разцъфтяваща като зреещо грозде, тя радва моето сърце. Краката ми тръгнаха по прав път и аз от младини я следвах. (Пс 25:5; Пс 26:3)16Наведох за малко ухо и я възприех – намерих в нея много поука за себе си.17Чрез нея напреднах,[8] ще въздам слава на Онзи, Който ми даде мъдрост.18Аз реших да я следвам, стремих се към доброто и няма да се посрамя.19Душата ми се стремеше към нея и в делата си съблюдавах закона.[9] Простирах ръце към висините и съзнавах моето невежество.20Но аз насочих душата си към нея[10] и с чистота я достигнах. Тя ме възнагради от самото начало, затова няма да я изоставя.21Всичко у мене бе обзето от порив към нея, затова придобих скъпоценно благо.22Господ ми даде дар слово за награда и с него аз ще Го възхвалявам.23Приближете се до мене вие, незнаещите, и се подслонете в дома на учението. (Мт 11:28)24Защо непрестанно закъснявате в това и душите ви изпитват силна жажда? (Ам 8:11)25Обръщам се към вас и ви казвам: придобийте мъдрост, тя не струва пари! (Пр 4:5; Пр 4:7)26Подвийте врат под нейния хомот и нека душата ви се отдаде на учение. А тя е наблизо, ще я откриете! (Вт 30:11)27С очите си виждате – малко се потрудих и намерих за себе си голяма утеха.28Придобийте мъдрост срещу много сребро и чрез нея ще придобиете много злато. (Пр 16:16)29Нека душата ви се радва на Неговата милост и не се срамувайте да Го възхвалявате.30Вършете работата си навреме и Той ще ви отреди награда навреме.