1Симон, синът на Ония, велик свещеник, приживе поправи дома и в дните си укрепи храма.2От него бе поставена основа за висока двойна стена, която да огражда храма като висока крепост.3В неговите дни бе намален водоемът – басейн с периметър колкото „море“.4За да предпазва народа си от бедствие, той укрепи града против обсада.5Колко величествен беше той, заобиколен от народа, когато излизаше иззад завесата на храма –6като утринна звезда сред облаци, като пълна луна в празнични дни,7като слънце, грейнало над храма на Всевишния, като дъга, сияеща сред величествени облаци,8като цвят на роза в пролетни дни, като лилии край воден извор, като клонче ливан в летни дни,9като огън с тамян в кадилница,[1] като кован съд от злато, украсен с какви ли не скъпоценни камъни,10като маслинено дърво, отрупано с плод, и като кипарис, който се издига до облаците.11Когато вземеше великолепната дреха и се облечеше в цялата и величествена украса, той възлизаше към светия жертвеник и навред изпълваше с блясък светилището. (Изх 28:4)12Когато вземеше частите на жертвеното животно от ръцете на свещениците и застанеше при огъня на жертвеника,[2] обграден като венец от братята си, той беше като млад кедър в Ливан, а те около него – като палмови стъбла.13Всички потомци на Аарон бяха в своето великолепие, с приношение към Господа в ръцете си пред целия Израил.14Когато завършваше службата при олтара, за да увенчае приношението към Всевишния Вседържител,15той простираше ръката си към жертвената чаша, сипваше в нея от кръвта на гроздето и я изливаше в подножието на жертвеника за благоухание на Всевишния – Царя на вселената.16Тогава потомците на Аарон издаваха силни възгласи, тръбяха с изковани тръби и се чуваха мощни звуци като напомняне пред Всевишния. (Чис 10:1)17Тогава целият народ едновременно бързаше да падне по луице на земята, за да се поклони на своя Господ Вседържител – Всевишния Бог.18Певците Го възхваляха с гласовете си и сладкото им пеене се разнасяше навред.19А народът се молеше на Всевишния Господ с молитва към Милостивия, докато траеше славословието към Господа, и така завършваха служението си към Него.20Тогава Симон слизаше и вдигаше ръка над целия Израил, за да предаде чрез своята уста благословията на Господа и да се прослави чрез Неговото име. (Лев 9:22; Чис 6:23)21Народът повторно се покланяше, за да приеме благословията от Всевишния.
Възхвала на Бога
22И днес благославяйте Бога, Твореца на всичко, Който върши навред велики дела, Който прославя дните ни от утробата и постъпва с нас по Своята милост.23Нека дари с радост сърцата ни и в наши дни да има мир в Израил, както в дните на древността!24Нека запази милостта Си към нас и да ни избави в наши дни!
Разграничаване от съседните народи
25Два народа ме отвращават, а третият не е народ –26населяващите планината на Самария, филистимците и глупавият народ, който живее в Сикими.
Заключителни думи
27Напътствия за благоразумие и знание написах в тази книга аз, Иисус, синът на Сирах, син на Елеазар от Йерусалим, с мъдрост, която се лееше от сърцето ми.28Блажен е онзи, който постоянно разсъждава върху тях и ако ги приеме в сърцето си, ще стане мъдър.29Ако постъпи така, ще превъзмогне всичко, защото Господ просветлява пътя му[3].