1Не се уповавай на богатствата си и не казвай: „Това ми е достатъчно!“ (Лк 12:15; Сир 11:24)2Не се отдавай на влечението на душата и на силата си да задоволяваш желанията на сърцето си3и не казвай: „Кой може да ме управлява!“ – защото Господ няма да остави това без възмездие. (Пс 12:5)4Не казвай: „Съгреших, но нима нещо ми се случи?“ Защото Господ е търпелив. (Екл 8:11)5Нека опрощението не ти вдъхва самоувереност, за да трупаш грях върху грях,6и не казвай: „Неговото милосърдие е голямо – Той ще прости многото ми грехове.“[1] Защото у Него има милосърдие, но и гняв, и грешниците ще изпитат яростта Му. (Изх 20:5; Сир 16:11)7Не се бави да се обърнеш към Господа и не отлагай от ден на ден,[2] защото неочаквано ще връхлети Господният гняв и ти ще загинеш в това време на възмездие. (Ис 55:6; Лк 12:35)8Не се уповавай на незаконни богатства, защото няма да имаш никаква полза от тях в деня на изпитанието. (Пр 10:2)
Разумът в общуването
9Не отвявай житото си при всеки вятър и не тръгвай по всяка пътека. Така постъпва онзи, чийто грях е лицемерието.10Бъди твърд в убеждението си и нека една да бъде твоята дума. (Мт 5:37; Як 5:12)11Бъди готов веднага да слушаш и давай обмислен отговор. (Як 1:19)12Ако имаш нещо смислено да кажеш, отговори на ближния си, ако ли не, дръж си устата затворена. (Пр 30:32)13В думите има и слава, и позор. Езикът на човека може да му донесе и гибел. (Пр 18:21; Як 3:6)14Гледай да не ти излезе име на клеветник и думите ти да не преследват никого,[3] защото позорът е за крадеца, а суровата присъда – за лицемера.15Проявявай разум и в големите, и в малките неща.