1Не си пожелавай много деца, неспособни за нищо, и не се радвай на нечестиви синове. (Пр 17:21; Пр 19:13)2[1] Дори и да са много на брой, не им се радвай, ако в тях няма страхопочитание към Господа.3Не се надявай на живота им, нито се уповавай, че са много на брой[2].[3] По-добре един благочестив, отколкото хиляда нечестиви,[4] и по-добре да умреш бездетен, отколкото да имаш деца нечестиви. (Прем 4:1)4Защото от един разумен ще се насели град, а от племе без законни той ще запустее. (Бит 18:16; Прем 3:19)5Много такива неща съм видял с очите си и още повече съм чул с ушите си.6Сред сборище на грешници ще се разгори огън и към невярващия народ ще се устремят пламъците на Господния гняв. (Чис 11:1; Чис 16:1)7Бог не прости на древните исполини, които, надявайки се на силата си, отстъпиха от Него. (Бит 6:4)8Не пощади съгражданите на Лот, отвратен от тях заради високомерието им. (Бит 19:1)9Той не прояви милост към обречения на гибел народ, изтребен заради греховете си[5].10[6] Така стана и с шестстотинте хиляди души, събрани от своето коравосърдечие[7]. (Изх 12:37; Чис 11:21; Чис 14:22; Чис 26:65; Сир 46:8)11Дори само един да беше непокорен, чудно щеше да е, ако останеше ненаказан, защото и милостта, и гневът са в Негова власт.[8] Господ има сила да показва милост, но и да излива Своя гняв. (Изх 34:6; Вт 4:24; Вт 4:31; Сир 5:6)12Както е голяма Неговата милост, така голям е и упрекът Му. Той съди всеки според делата му.13Грешник, извършил грабеж, няма да Му избегне, нито търпението на благочестивия ще остане напразно.14-16Той ще даде на всеки възможност за благодеяние, но всеки ще получи според делата си[9].17Не си казвай: „Ще се скрия от Господа. Кой ще си спомни горе за мене? Сред толкова много народ ще бъда незабележим; пък и какво съм аз в неизмеримото творение? (Пс 94:7; Пс 139:7; Ер 23:24; Ам 9:2)18Ето небето със своите висини, морските дълбини и земята се разклащат, когато Той отправи взор към тях[10].19И планините, и земните основи се тресат в страх, когато ги погледне. (Йов 37:1; Пс 18:8)20Но над това човешкото сърце не се замисля.[11] Та нима някой забелязва Неговите пътища?21Както вятърът, който човек не може да види, така и повечето Му дела са скрити.22Кой ще възвести делата на Неговата справедливост? И кой още ги очаква? Далеч от нас са вече Неговите заповеди[12].“23Така мисли неразумният, така разсъждават глупавият и човек, подведен от неблагоразумието си.
Божията премъдрост в творението
24Слушай ме, синко, учи се на знание и възприемай моите думи със сърцето си. (Пр 1:23)25Аз ще ти разкрия добре обмислено учение и ще ти предам точно знание.26Делата, сътворени отначало, бяха определени от Бога и при сътворението им Той отреди на всяко от тях неговото предназначение. (Бит 1:1; Сир 42:21)27Устрои звездите за вечни времена и определи тяхната мощ според вида им. Те не гладуват, не изпитват умора и не престават да действат.28Никое от тях не измества близкото до него[13] и никога няма да се възпротивят на словото Му.29А след това Господ погледна към земята и я напълни с благата Си.30Покри нейното лице с всякакви живи същества, които след смъртта си отново ще се завърнат в нея. (Бит 1:24)