1И като разсъждаваха погрешно, те си казваха: „Кратък и тъжен е нашият живот и за човека няма лек против смъртта, нито кой да го измъкне от ада. (Йов 7:9; Йов 14:1; Пс 39:5; Екл 8:8)2Случайно сме се родили, а после ще бъдем, сякаш не сме съществували. Диханието в ноздрите ни е като дим, а разумът ни – като искра от биенето на сърцето ни;3угасне ли тя, тялото ни ще стане на пепел, а дъхът ни ще се разпръсне като нежен полъх.4И с времето името ни ще се забрави и никой няма да си спомня за делата ни. Животът ни ще премине като следа от облак и ще се разсее като мъгла, разпръсната от лъчите на слънцето и чезнеща под топлината му. (Йов 7:9; Йов 18:17; Екл 1:11; Екл 2:16; Екл 9:5)5Защото нашият живот се изнизва като сянка и няма връщане след смъртта ни: положен е печат и никой не се завръща. (1 Лет 29:15; Йов 8:9; Йов 14:2; Пс 39:7; Пс 144:4; Екл 6:12; Екл 8:13)6Затова нека да опитваме житейските блага и да се ползваме от този свят, както от порива на младостта; (Екл 9:7; Ис 22:13; 1 Кор 15:32)7да се наситим на великолепно вино и благоухания и пролетният цвят да не ни отмине;8да се увенчаем с цветове от рози, преди да са увехнали.9Никой от нашите да не се лиши от участие в буйствата ни, навред да оставим следи от веселбата си, защото това ни се полага и такъв е нашият жребий.10Да угнетяваме бедния праведник, да не жалим вдовиците и да не ни трогват отдавна побелелите коси на стареца. (Изх 22:21; Лев 19:32; Лев 25:35)11Нека нашата сила определя кое е справедливо, защото безсилието се оказва безполезно.12Да приготвим засада за праведния, защото той ни е безполезен, противопоставя се на делата ни, обвинява ни в грехове против закона и ни упреква, че сме изменили на възпитанието си; (Ер 11:19; Ер 20:10; Йн 5:18)13заявява, че има познание за Бога, и нарича себе си дете на Господа. (Мт 11:27; Лк 22:70; Прем 5:5)14Той ни изобличава за нашите помисли, тежко ни е дори да го гледаме,15понеже животът му не е като на другите и пътищата му са различни. (Ест 3:8)16За него ние сме измамници и той страни от пътищата ни като от нечистотия. Облажава края на праведните след смъртта им и надменно смята Бога за свой баща.17Нека видим дали са верни думите му и да опитаме да разберем какъв ще бъде краят му!18Ако наистина този праведник е Божий син, Бог ще го защити и ще го избави от ръката на враговете му.19Да го подложим на обиди и мъчения, за да опознаем кротостта му и да проверим търпението му! (Ис 53:7; Мт 26:67; Мт 27:12)20Да го осъдим на позорна смърт, щом като, според думите му, имало кой да се погрижи за него!“ (Пс 22:9; Мт 27:43)21Такива неща си мислеха те, но се измамиха, защото порокът им ги беше заслепил22и не узнаха Божиите тайни, не се надяваха, че ще има награда за благочестието, нито очакваха да има отличие за непорочните души.23Бог създаде човека за нетление и го направи образ на Своето вечно битие, (Бит 1:26)24но поради завистта на дявола смъртта дойде на този свят и я вкусват онези, които са на негова страна. (Бит 3:1; Йн 8:44; Рим 5:12)