1Роден от жена, земният човек е кратковременен, преситен с безпокойство. (Сир 40:1)2Цъфти като цвете, но и повяхва; бяга като сянка и не се задържа. (Пс 37:2; Пс 103:15; Ис 40:6)3И към него ли насочваш Ти поглед и го водиш на съд с Тебе?4Кой може да направи нещо чисто от нечисто? Никой!5Щом като дните му са отмерени и броят на месеците му Ти е известен, и си му поставил предел, който той няма да премине,6то отклони погледа Си от него: нека се успокои, за да се радва, подобно наемник на своя ден.7За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще израсне и филизи от него няма да престанат да никнат.8Макар и да е остарял коренът му в земята и пънът му да е умрял в пръстта,9но щом усети вода, той дава младочки и пуска клонки, като че ли е посаден отново.10А мъжът умира и губи цялата си сила. Издъхва човек – и къде е той?11Изтичат водите из езерото и реката пресеква и пресъхва.12Така човек ще легне и няма да стане; до свършека на небето няма да се пробудят и няма да се вдигнат от своя сън.13О, ако беше ме скрил и укривал в преизподнята, докато не отмине Твоят гняв, Ти би ми определил срок, после щеше да се спомниш за мене!14След като умре човек, ще оживее ли пак? През всички дни на тежката ми воинска служба бих чакал, докато ми дойде смяната.15Ти би ме призовал и аз бих Ти дал отговор, и Ти би възлюбил делото на Своите ръце.16Защото тогава Ти би изброявал стъпките ми и не би дебнал прегрешението ми. (Йов 10:6)17В кожена кесия би запечатал греховете ми, би прикрил вината ми.18Но както планина пада и се разпада и скала се измества от мястото си,19както водата изтрива камъните и разливът и измива земния прах, така и Ти съсипваш надеждата на човека.20Притискаш го докрай и той отминава. Той изменя лицето си и Ти го отпращаш.21На почит ли са децата му – той не знае, унижени ли са – той не различава.22Но докато е жив, плътта му страда, а душата му ридае.“