1[1] Самария ще погине поради наказанието си, защото въстана срещу своя Бог: нейните жители ще паднат от меч, децата им ще бъдат унищожени и бременните им – разсечени. (Ос 7:1)
Покаянието като условие за спасение
2Върни се, Израилю, при Господа, своя Бог, защото ти пропадна заради нечестието си. (Ос 5:5)3Запасете се с добри дела и се върнете при Господа. Кажете Му: „Прости всяко беззаконие, приеми добрите ни дела и ние ще принесем в жертва плода от устните си.4Асур няма вече да ни спасява, няма да яздим на бойни коне и няма вече да наричаме наш бог изделието на нашите ръце. Само у Тебе сирак ще намери милосърдие.“ (Ис 31:1; Ос 7:11; Ос 10:13; Ос 12:2)5Ще ги излекувам от отстъплението, силно ще ги обикна, защото гневът Ми към Израил стихна. (Ос 1:6; Ос 2:16)6Аз ще бъда като роса за Израил; той ще цъфне като лилия и ще разпростре корените си като ливан.7Клоните му ще се обогатят, великолепният му вид ще бъде като на маслиново дърво, а благоуханието му – като от ливан. (Ис 27:6)8Ще се върнат, за да обитават под сянката му, ще произвеждат жито, ще преуспяват като лоза, чието вино е прочуто като вино от Ливан.9Какво общо има Ефрем с идолите? Аз ще го чуя и милостиво ще погледна към него; Аз ще бъда като зелен кипарис: плодовете ти ще ти бъдат от Мене. (Ос 4:17)10Който е мъдър, ще разбере всичко това! Който е разумен, ще познае това, защото прави са пътищата Господни и праведниците ходят по тях, а грешниците ще пропаднат по тях. (Вт 32:4; Пс 107:43)