Влезте безплатно

Матей 13

Съвременен български превод



1 Същия ден Иисус излезе от къщата и седна край Генисаретското езеро. (Мк 4:1; Лк 8:4) 2 Около Него се събра много народ, затова Той влезе в лодка и седна, докато всички стояха на брега. (Лк 5:1) 3 И им говореше много неща с притчи. Така Той каза: „Ето излезе сеяч да сее. 4 Когато сееше, едни семена паднаха край пътя. Но долетяха птици и ги изкълваха. 5 Други паднаха на каменисти места, където нямаше много пръст. Те скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. 6 А когато изгря слънцето, те прегоряха и изсъхнаха, понеже нямаха корен. (Як 1:11) 7 Други паднаха между тръни – израснаха тръните и ги заглушиха. 8 Други семена паднаха на добра почва и почнаха да дават плод: едно зърно – сто, друго – шестдесет, а трето – тридесет. 9 Който има уши да слуша, нека слуша!“ (Отк 2:7) 10 Приближиха се до Него учениците Му и попитаха: „Защо им говориш с притчи?“ (Мк 4:10; Лк 8:9) 11 А в отговор Той им каза: „Защото на вас е дадено да узнаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено. 12 Защото, който има, на него ще му се даде, и то в изобилие. А който няма достатъчно, от него ще се отнеме и това, което има. (Мт 25:29; Мк 4:25; Лк 8:18; Лк 19:26) 13 Затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, слушат, а не чуват, нито разбират. 14 Тъкмо над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което гласи: „С уши ще чуете и няма да разберете, с очи ще гледате и няма да видите.“ (Ис 6:9; Мк 8:18; Д А 28:26) 15 Защото сърцето на този народ е закоравяло – с уши трудно слушат и са затворили очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, и да се обърнат, и Аз да ги спася. (Йн 12:40) 16 Но вашите очи са блажени затова, че виждат, и ушите ви, че чуват. (Лк 10:23) 17 Защото, истината ви казвам, мнозина пророци и праведници са копнели да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което чувате, и не чуха. (Еф 3:5) 18 И тъй, чуйте какво означава притчата за сеяча: (Мк 4:13; Лк 8:11) 19 при всеки, който чува словото за Царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му: ето какво означава посятото край пътя. 20 А посятото на каменисти места – това е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема, 21 но няма корен в себе си и е непостоянен. Щом настъпи притеснение или гонение заради словото, веднага отпада. 22 А посятото между тръни е този, който слуша словото, но светските грижи и измамното богатство заглушават словото и то не дава плод. (Лк 12:16; 1 Тим 6:9) 23 А посятото на добра почва е този, който слуша словото и го разбира. Такъв принася плод: един дава сто, друг – шестдесет, а трети – тридесет.“ 



24 Друга притча им предложи Иисус с думите: „Небесното царство прилича на човек, посял добро семе на нивата си. 25 Но докато хората спяха, дойде неговият враг, пося между житото плевели и си отиде. 26 А когато посятото покълна и даде плод, тогава поникнаха и плевелите. 27 Като дойдоха слугите на този стопанин, казаха му: „Господарю, нали ти пося добри семена на нивата си? Откъде са тези плевели?“ 28 А той им отговори: „Някой враг е сторил това“. Слугите му го попитаха: „Искаш ли да отидем и да ги оскубем?“ 29 Но той каза: „Не! – Да не би, като скубете плевелите, да изскубете заедно с тях и житото. 30 Оставете да растат и двете заедно до жетвата. А по време на жетва ще наредя на жетварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопи, за да бъдат всички те изгорени. А житото приберете в житницата ми“.“ (Мт 3:12) 



31 Иисус им предложи друга притча с думите: „Небесното царство прилича на синапово зърно, което един човек взе и пося на нивата си. (Мт 17:20; Мк 4:30; Лк 13:18; Лк 17:6) 32 То е наистина най-малко от всички семена, но когато израсне, е по-голямо от всички градински растения – става дърво, тъй че птиците долитат и се подслоняват по клоните му.“ (Пс 104:12; Ез 17:23; Дан 4:9) 



33 Каза им и друга притча: „Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото тесто.“ (Мк 4:33; Лк 13:20; 1 Кор 5:6) 34 Всичко това Иисус говори на народа с притчи и без притчи не им говореше, 35 за да се сбъдне изреченото чрез пророка, който казва: „Ще отворя устата Си с притчи; ще възвестя тайните от сътворяването на света.“ (Пс 78:2) 



36 Тогава Иисус разпусна народа и влезе в къщата. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Обясни ни притчата за плевелите на нивата.“ 37 А Той в отговор им рече: „Сеячът на доброто семе е Синът човешки. 38 Нивата е този свят. Доброто семе са синовете на Царството, а плевелите – синовете на злото. (1 Йн 3:10) 39 А врагът, който ги пося, е дяволът. Жетвата е краят на света, а жетварите са ангелите. (Отк 14:15) 40 И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при края на света: 41 Синът човешки ще изпрати Своите ангели и те ще съберат от царството Му всички, които съблазняват и вършат беззаконие, (Мт 24:31) 42 и ще ги хвърлят в огнената пещ – там ще има плач и скърцане със зъби. (Мт 13:50) 43 Тогава праведните ще блеснат като слънце в Царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша! 



44 Небесното Царство прилича още на скрито в нива съкровище. Човек, като го намира, го скрива. Изпълнен с радост за него, той отива, продава всичко, което има, и купува тази нива. 45 Небесното царство прилича още на търговец, който търси хубави бисери. 46 Когато намери скъпоценен бисер, той отива, продава всичко, което има, и го купува. 



47 Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в морето и уловила всякакви риби. 48 Когато тя се напълни, изтеглиха я на брега, седнаха и събраха добрите в съдове, а негодните изхвърлиха вън. 49 Тъй ще бъде при края на света: ще излязат ангелите и ще отделят грешниците от праведните, 50 и ще ги хвърлят в огнената пещ – там ще има плач и скърцане със зъби.“ 51 Тогава Иисус ги попита: „Разбрахте ли всичко това?“ Те Му отговориха: „Да, Господи!“ 52 А Той им каза: „Затова всеки книжник, който е придобил знания за небесното царство, прилича на стопанин, който изнася от съкровището си нови и стари неща.“ 



53 Когато свърши тези притчи, Иисус си замина оттам. (Мк 6:1; Лк 4:16) 54 Като дойде в родния Си град, Той ги поучаваше в синагогата им, тъй че всички бяха смаяни и казваха: „Откъде Той има тази мъдрост и тези чудотворни сили? (Йн 7:15) 55 Не е ли Той синът на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария и братята Му – Яков и Йосия, Симон и Юда? (Йн 6:42; Гал 1:19; Як 1:1; Юда 1:1) 56 И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, Той има всичко това?“ 57 И те се отвърнаха от Него. А Иисус им каза: „Никъде пророк не е без почит освен в родния си град и сред домашните си.“ (Йн 4:44) 58 И не извърши там много чудеса поради неверието им. 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.