1Веднъж, когато народът се тълпеше около Него, за да слуша Божието слово, и Той беше застанал при Генисаретското езеро, (Мт 4:18; Мт 13:1; Мк 1:16; Мк 4:1)2видя две лодки, които стояха до брега на езерото. Рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите.3Той влезе в една от лодките, която беше на Симон, помоли го да се отдалечи малко от брега и като седна в лодката, започна да поучава народа. (Мк 3:9)4Когато престана да говори, рече на Симон: „Навлез в дълбокото и хвърлете мрежите си за улов.“5А Симон Му отговори: „Учителю, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме, но понеже Ти казваш, ще хвърля мрежата.“ (Йн 21:3)6Така и направиха и хванаха толкова много риба, че мрежите им взеха да се късат. (Йн 21:6)7Тогава дадоха знак на другарите си от другата лодка да им дойдат на помощ; те дойдоха и така напълниха двете лодки, че щяха да потънат.8Когато видя това, Симон Петър падна на колене пред Иисус и рече: „Иди си от мене, Господи, аз съм грешен човек.“9Защото ужас обзе него и всички, които бяха заедно с него, от този улов на риба, който хванаха,10сред тях бяха също Яков и Йоан, синове на Зеведей, които бяха другари на Симон. А Иисус рече на Симон: „Не бой се, отсега ти ще ловиш човеци.“11И като изтеглиха лодките на сушата, изоставиха всичко и тръгнаха след Него.
Излекуване на един прокажен
12Когато Иисус беше в един град, дойде някакъв човек, цял в проказа, и като Го видя, падна по лице и Го замоли с думите: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.“ (Мт 8:1; Мк 1:40)13Той протегна ръка, докосна го и рече: „Искам, бъди здрав!“ И веднага проказата се махна от него.14А Иисус му заръча да не разказва на никого и му рече: „Иди, покажи се на свещеника и принеси дар за очистването си, както е заповядал Мойсей – като свидетелство пред свещениците.“ (Лев 14:1; Лк 17:14)15Мълвата за Него все повече се разнасяше и голямо множество народ се стичаше да Го слуша и да се лекува при Него от болестите си.16А Той се оттегляше в усамотени места и се молеше.
Излекуване на един парализиран
17Един ден Иисус поучаваше и бяха насядали фарисеи и законоучители, надошли от всички села на Галилея и Юдея и от Йерусалим, и Той имаше сила от Господа да изцелява. (Мт 9:1; Мк 2:1)18И ето мъже донесоха на носилка един човек, който беше парализиран, и се опитваха да го внесат и сложат пред Него,19и като не намериха откъде да го внесат поради навалицата, качиха се на къщата и през покрива го спуснаха с носилката в средата пред Иисус.20Като видя вярата им, Той каза: „Човече, прощават ти се греховете.“21А книжниците и фарисеите започнаха да се питат: „Как смее Този да богохулства? Кой може да прощава грехове освен само Бог?“22Иисус, като разбра техните помисли, отговори: „Защо си мислите такива неща?23Кое е по-лесно? Да кажа „прощават ти се греховете“ ли, или да кажа „Стани и ходи“?24Но за да разберете, че Синът човешки има власт да прощава грехове на земята“ – рече на парализирания: „Казвам ти, стани, вземи носилката и върви у дома си!“25И той веднага стана пред тях, взе това, на което лежеше, и си отиде у дома, като славеше Бога.26А всички бяха обзети от удивление и славеха Бога. Изпълнени със страх, те казваха: „Чудни работи видяхме днес.“
Призоваване на митаря Леви
27След това Иисус излезе навън и видя един митар на име Левий, който седеше в митницата, и му каза: „Последвай Ме!“ (Мт 9:9; Мк 2:13)28Той остави всичко, стана и Го последва.29И Левий приготви за Него голяма гощавка у дома си. Там имаше много митари и други, които седяха на трапезата с тях.30А фарисеите и техните книжници негодуваха и казваха на учениците Му: „Защо ядете и пиете с митари и грешници?“ (Лк 15:1)31Иисус им отговори: „Не здравите имат нужда от лекар, а болните;32не съм дошъл да призова към покаяние праведниците, а грешниците.“
За постенето
33А те му рекоха: „Защо учениците на Йоан постят често и се молят така, както и фарисейските, а Твоите ядат и пият?“ (Мт 9:14; Мк 2:18)34Той им рече: „Нима можете да накарате сватбарите да постят, когато младоженецът е с тях?35Но ще настъпят дни, когато ще им се отнеме младоженецът – тогава, през онези дни те ще постят.“36Той им каза и притча: „Никой не пришива на стара дреха кръпка от нова дреха; инак и новата ще се разкъса, и на старата няма да подхожда кръпка от нова дреха.37И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще спука меховете и самото то ще изтече, и меховете ще се похабят.38Ново вино обаче трябва да се налива в нови мехове, тогава ще се запази и едното, и другото.39И никой, щом пие старо вино, няма да поиска веднага ново, понеже казва: „Старото е по-добро“.“