Влезте безплатно

Лука 20

Съвременен български превод



1 Един ден, когато Иисус поучаваше народа в храма и благовестеше, първосвещениците, книжниците и народните стареи застанаха около Него (Мт 21:23; Мк 11:27) 2 и попитаха: „Кажи ни, с каква власт вършиш това? Кой Ти е дал тази власт?“ 3 Той им отговори с думите: „Ще ви питам и Аз нещо. Кажете Ми: 4 Йоановото кръщение от небето ли беше или от хората?“ 5 А те обсъждаха помежду си и казваха: „Ако речем: „от небето“, ще каже: „а защо не му повярвахте?“ 6 Ако пък речем: „от хората“, целият народ ще ни избие с камъни, защото са убедени, че Йоан бе пророк.“ 7 И отговориха: „Не знаем откъде беше.“ 8 Иисус им рече: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“ 



9 И започна да говори пред народа тази притча: „Един човек насади лозе, предаде го на лозари и замина за дълго време. (Мт 21:33; Мк 12:1) 10 А когато дойде времето, изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плода на лозето. Но лозарите го набиха и го отпратиха с празни ръце. 11 Изпрати и друг слуга; но те и на него сториха зло, като го набиха и отпратиха с празни ръце. 12 Изпрати и трети; но те и него изпораниха и пропъдиха. 13 Тогава господарят на лозето си рече: „Какво да направя? Ще пратя любимия си син. Навярно като го видят, ще се засрамят.“ 14 Но лозарите, като го видяха, си рекоха: „Този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше!“ 15 И като го изведоха извън лозето, го убиха. И тъй, какво ще им направи господарят на лозето? 16 Ще дойде и ще погуби лозарите, а лозето ще даде на други.“ А онези, като чуха това, рекоха: „Дано не стане!“ 17 Но Иисус ги погледна и каза: „Тогава какво означава написаното: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. (Пс 118:22) 18 Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.“ (Ис 8:14; Дан 2:34; Дан 2:44) 19 Тогава първосвещениците и книжниците поискаха да сложат ръка на Него, защото разбраха, че за тях каза тази притча, но се бояха от народа. (Лк 6:11; Лк 11:53; Лк 19:47; Лк 22:2) 



20 Те търсеха сгоден случай и изпратиха съгледвачи, които да Го уловят в някоя дума, като се представят за благочестиви, и да Го предадат на съд под властта на управителя. (Мт 22:15; Мк 12:13) 21 И Го запитаха с думите: „Учителю, знаем, че е истина, което говориш и учиш, и че не се влияеш от никого, а вярно поучаваш за Божия път. 22 Право ли е да даваме данък на кесаря или не?“ 23 Но Той усети тяхното лукавство и им рече: „Защо Ме изкушавате[1]? 24 Покажете Ми един динарий! Чий е този образ и надпис?“ Те отговориха: „На кесаря.“ 25 Тогава Иисус им каза: „Като е тъй, отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ (Рим 13:6) 26 И като не можаха да Го уловят в някоя дума пред народа, учудени от отговора Му, млъкнаха. 



27 Тогава дойдоха някои от садукеите, които отричат, че има възкресение, и Го попитаха: (Мт 22:23; Мк 12:18; Д А 23:8) 28 „Учителю, Мойсей ни е написал: „Ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.“ (Вт 25:5) 29 И тъй, имаше седем братя. Първият, след като взе жена, умря бездетен. 30 Вторият взе тази жена; и той умря бездетен. 31 Взе я третият, така и седмината, но умряха, без да оставят деца. 32 След всички умря и жената. 33 И тъй, на кого от тях ще бъде тя жена в деня на възкресението? Понеже и седмината я имаха за жена.“ 34 А Иисус им отвърна: „Хората на този свят се женят и се омъжват. 35 Но онези, които се оказаха достойни да възкръснат от мъртвите и да живеят в новия свят, нито се женят, нито се омъжват. 36 Те вече и да умрат не могат, защото ще живеят като ангели. И понеже са синове на възкресението, те са Божии синове. 37 А че мъртвите ще възкръснат, спомена и Мойсей, когато говореше за случилото се при къпината и каза, че Господ е Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков. (Изх 3:6; Изх 3:15; Д А 3:13) 38 Но Бог не е Бог на мъртви, а на живи; защото за Него всички са живи.“ (Вт 4:4) 39 На това някои от книжниците отговориха: „Учителю, добре рече!“ (Мт 22:46; Мк 12:32; Мк 12:34) 40 И не смееха вече да Го питат за нищо. 



41 А Иисус се обърна към тях с думите: „Как тъй говорят, че Христос е Давидов син? (Мт 22:41; Мк 12:35) 42 Нали сам Давид казва в книгата на псалмите: „Господ рече на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, (Пс 110:1; Д А 2:34; Евр 1:13) 43 докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти.“ (1 Кор 15:25) 44 И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той Му е син?“ 



45 И докато целият народ слушаше, Иисус каза на учениците Си: (Мт 23:1; Мт 23:5; Мк 12:38; Лк 11:43) 46 „Пазете се от книжниците, на които им харесва да ходят пременени, обичат поздрави по улиците, предни места в синагогите и почетни места по гощавките, 47 които изпояждат имота на вдовиците и лицемерно дълго се молят. Те ще получат по-тежка присъда!“ 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.