1Наближаваше празникът Безквасници, наречен Пасха. (Изх 12:1; Мт 26:1; Мт 26:14; Мк 14:1; Мк 14:10; Йн 11:45)2А първосвещениците и книжниците търсеха как да погубят Иисус, защото се бояха от народа. (Йн 11:47; Йн 11:57)3Тогава Сатаната влезе в Юда, наричан Искариот, който се числеше към дванадесетте ученици.4И той отиде и се наговори с първосвещениците и водачите на стражата как да им Го предаде.5Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари.6Той им обеща и търсеше сгодно време да им Го предаде, но незабелязано от народа.
Тайната вечеря
7И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне. (Мт 26:17; Мк 14:12; Йн 13:1)8Тогава Иисус изпрати Петър и Йоан, като им рече: „Идете и пригответе пасхалната вечеря, която трябва да ядем.“9Те Го попитаха: „Къде искаш да я приготвим?“10Той им отговори: „Ето щом влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Идете след него в къщата, където влезе,11и кажете на стопанина на къщата: „Учителят те пита: къде е стаята, в която ще ям пасхалната вечеря с учениците Си?“12И той ще ви покаже голяма горна стая, постлана; там пригответе.“13Те отидоха и намериха всичко, както им бе казал, и приготвиха пасхалната вечеря. (Лк 19:32)14Когато настана часът, Иисус седна на трапезата заедно с дванадесетте апостоли; (Мт 26:20; Мк 14:22; 1 Кор 11:23)15и им рече: „От сърце пожелах да ям с вас тази пасхална вечеря, преди да пострадам.16Защото казвам ви, няма вече да я ям, докато тя не се извърши в Божието царство.“17И като взе чашата, благодари и рече: „Вземете я и разделете помежду си;18защото казвам ви, няма да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.“19И като взе хляб, благодари, разчупи го и им даде, казвайки: „Това е Моето тяло, което се дава за вас. Правете това за Мой спомен.“20Също и след вечерята, като взе чашата, рече: „Тази чаша е Новият завет, осветен с Моята кръв, която се пролива за вас. (Изх 24:6; 1 Кор 10:16)21Но ето ръката на онзи, който Ме предава, е с Мене на трапезата. (Пс 41:10; Йн 13:21)22И тъй, Синът човешки отива, както е определено. Но горко на онзи човек, чрез когото бива предаден.“23Тогава те започнаха да се питат помежду си, кой ще да е онзи от тях, който ще извърши това.
Спор за първенство сред учениците
24А помежду им възникна спор кой от тях да бъде смятан за по-голям. (Мт 18:1; Мт 20:25; Мк 9:34; Мк 10:40; Лк 9:46)25Иисус им рече: „Царете на езичниците са техни господари, а онези, които владеят, се наричат благодетели.26Но при вас да не е така: нека по-големият между вас да бъде като по-малкия, а който началства, да бъде като онзи, който слугува. (Мт 23:11; Мк 9:35)27Защото кой е по-голям: който седи на трапезата или който слугува? Не е ли онзи, който седи? А ето Аз съм сред вас, за да ви служа.28Но вие сте тези, които устояхте с Мене в Моите изпитания.29И както Моят Отец Ми завеща царство, така и Аз завещавам на вас –30да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство. И ще седнете на престоли, за да съдите дванадесетте колена на Израил.“ (Мт 19:28)
Предсказание за отричането на апостол Петър
31И Господ рече: „Симоне, Симоне! Ето Сатаната поиска да ви сее като пшеница. (Йов 1:6; Ам 9:9; Мт 26:31; Мк 14:27; Йн 13:36)32Но Аз се молих за тебе да не отслабне вярата ти. И ти, когато отново се обърнеш към Мене, подкрепи братята си.“33Той Му каза: „Господи, с Тебе съм готов да отида и в тъмница, и на смърт!“34Но Иисус му отговори: „Казвам ти, Петре, няма да пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.“ (Лк 22:61)
Подготовка на учениците за настъпващите събития
35А на учениците рече: „Когато ви изпратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо?“ Те отговориха: „От нищо.“ (Мт 10:9; Мк 6:8; Лк 9:3; Лк 10:4)36Тогава им рече: „Но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож.37Защото, казвам ви, че написаното, което гласи: „И към престъпниците бе причислен“ – трябва да се изпълни върху Мене. Това, което се отнася до Мене, върви към своя край.“ (Ис 53:12)38Те рекоха: „Господи, ето тук има два ножа.“ Той им отвърна: „Достатъчни са.“
Иисус Христос в Гетсиманската градина
39И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина. След Него тръгнаха и учениците Му. (Мт 26:36; Мк 14:32; Лк 21:37; Йн 18:1)40Като дойде на мястото, рече им: „Молете се да не попаднете в изкушение.“41И Той се отдели от тях на един хвърлей камък и като коленичи, започна да се моли с думите:42„Отче, да би поискал да отклониш от Мене тази чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.“ (Д А 21:14)43И Му се яви ангел от небето, който Го подкрепяше.44Обзет от вътрешно страдание, още по-усърдно се молеше, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.45Като стана от молитва, дойде при учениците Си и ги намери заспали от тъга.46И им рече: „Защо спите? Станете и се молете, за да не попаднете в изкушение!“
Залавяне на Иисус Христос
47Докато Той още говореше, яви се тълпа, а пред нея вървеше един от дванадесетте, наричан Юда. Той се приближи към Иисус, за да Го целуне за поздрав; понеже такъв знак им бе дал: „Когото целуна, Той е.“ (Мт 26:47; Мк 14:43; Йн 18:2; Йн 18:3; Д А 1:16)48А Иисус му каза: „Юда, с целуване ли предаваш Сина човешки?“49Като видяха какво ще стане, тези, които бяха с Него, Му рекоха: „Господи, да ударим ли с нож?“50И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо.51Но Иисус отвърна: „Стойте! Спрете!“ И като се допря до ухото му, го изцели.52А на първосвещениците, на водачите на храмовата стража и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме хванете!53Всеки ден бях с вас в храма и не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и властта на мрака.“ (Лк 19:47; Лк 21:37)
Отричане на апостол Петър
54Като Го хванаха, поведоха Го и Го въвлякоха в дома на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч. (Мт 26:57; Мт 26:69; Мк 14:53; Мк 14:66; Йн 18:12; Йн 18:25)55Когато накладоха огън сред двора и седнаха около него, и Петър седна между тях.56Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: „И този беше с Него.“57Но той се отрече от Него и каза: „Жено, не Го познавам.“58След малко друг един, като го видя, рече: „И ти си от тях.“ Но Петър отвърна: „Човече, не съм.“59А като измина около час, друг някой взе да твърди: „Наистина, и този беше с Него, защото е галилеец.“60Петър отвърна: „Човече, не зная какво говориш.“ И веднага, докато той още говореше, пропя петел.61Тогава Господ се обърна и погледна към Петър. И Петър си спомни думите, казани му от Господ: „Преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“ (Лк 22:34)62И като излезе вън, горчиво заплака.
Обругаване на Иисус Христос
63А мъжете, които държаха Иисус, взеха да Го ругаят и да Го бият. (Мт 26:59; Мт 26:67; Мк 14:55; Мк 14:65; Йн 18:19)64И като закриха лицето Му, удряха Го и питаха: „Отгатни, кой Те удари?“65И много други хули говореха против Него.
Иисус Христос пред синедриона
66А когато се съмна, народните стареи, първосвещениците и книжниците се събраха и Го въведоха в техния синедрион (Мт 26:59; Мк 14:55; Йн 18:19)67с думите: „Ако Ти си Христос, кажи ни!“ Той им отговори: „Ако ви кажа, няма да повярвате.68Ако пък ви попитам, няма да отговорите, нито ще Ме пуснете.69Но отсега Синът човешки ще седне отдясно на Божията сила.“ (Пс 110:1; Д А 7:56)70Тогава всички рекоха: „И тъй, Ти ли си Синът Божий?“ Той им отговори: „Вие казвате – Аз съм.“71А те рекоха: „Какво свидетелство ни трябва още? Ние сами го чухме от устата Му.“