1„Походете по йерусалимските улици, разузнайте и потърсете по площадите на Йерусалим дали ще се намери някой да действа справедливо, който да търси истината, и Аз ще му простя. (Бит 18:22; Пс 14:1; Мих 7:2)2Но ако и да казват „Жив е Господ“, лъжливо се кълнат.“3Господи, очите Ти не търсят ли истината? Наказал си ги, но не ги заболя; унищожаваш ги, но не се поправят. Направиха лицата си по-твърди от скала и не желаят да се обърнат. (Ер 2:30; Ер 7:28; Ер 17:23; Соф 3:2; Отк 16:9)4Тогава аз си казах: „Наистина те са незначителни, тъй като не познават пътя на Господа, разпоредбата на своя Бог.“5Ще отида при големците и ще говоря с тях, понеже те познават пътя Господен, закона на своя Бог. Но и те са строшили ярема, разкъсали са оковите. (Ер 2:20)6Поради това лъв от гората ще ги порази, степен вълк ще ги убие, леопард ще дебне край градовете им. Всеки, който излезе оттам, ще бъде разкъсан, защото се умножиха престъпленията им: тежки са отстъпничествата им.7„Защо да ти простя? Твоите синове Ме изоставиха и се кълняха в лъжливи богове. Когато се насищаха, изневеряваха Ми и на тълпи отиваха в блуднишката къща.8Те са като охранени коне: всеки цвили към жената на ближния си.9Нима няма да накажа за това – казва Господ – и душата Ми няма да въздаде на такъв народ? (Ер 5:29; Ер 9:8)10Качете се на стените му и събаряйте, но не ги унищожавайте докрай. Унищожете зъберите му, понеже не са Господни, (Ер 2:21)11тъй като Израилевият дом и домът на Юдея отстъпиха от Мене твърде вероломно“ – казва Господ.12„Те се отрекоха от Господа и казаха: „Той не е тук и няма да ни постигне беда, и няма да видим нито меч, нито глад. (Пс 14:1; Ам 9:10; Соф 1:12)13А пророците са вятър и словото[1] не е в тях. Така над тях ще се сбъдне това.“14Затова така казва Господ, Бог Вседържител: „Понеже изговарят тези думи, ето ще направя словото Си в твоята уста огън, а този народ – дърва, и този огън ще ги погълне. (Ер 23:29; Ос 6:5)15Ето ще доведа върху вас, доме Израилев, един народ отдалече – казва Господ, – един силен народ, един древен народ, чийто език не знаеш и не разбираш какво говорят. (Вт 28:49)16Колчанът му е като отворен гроб. Те всички са храбри хора.17И ще изядат твоята жътва и твоя хляб, ще унищожат твоите синове и дъщерите ти, ще изядат дребния и едрия ти добитък, ще изядат твоите лозя и смоковниците ти; с меч ще разбият укрепените ти градове, на които се уповаваш.18Но и в онези дни – казва Господ – няма да ви премахна докрай.19И когато се случи да попитат: „Защо Господ, нашият Бог, ни направи всичко това?“ – тогава им кажи: „Както Ме изоставихте и служехте на чужди богове във вашата страна, така ще слугувате на чужденци не във вашата земя.“ (Ер 16:10; Ер 22:8)20Известете това на дома на Яков и разгласете в Юдея, като казвате: (Ер 8:18; Ер 12:4; Ер 14:1)21„Чуй това сега, народе глупав и неразумен, който има очи, а не вижда, уши има, а не чува! (Ез 12:2; Мк 8:18)22Не се ли боите от Мене – казва Господ, – не треперите ли пред Мене, Който поставих пясъка за граница на морето, вечен предел, който не бива да се преминава? Може вълните му да бушуват и няма да успеят, и да реват, но няма да го прехвърлят.“ (Йов 26:10; Йов 38:8; Пс 104:9)23Но този народ има буйно и непокорно сърце – отклониха се от пътя и тръгнаха.24Не казват в сърцето си: „Нека все пак се боим от Господа, нашия Бог, Който навреме ни дава дъжд – ранен и късен, Който пази за нас определените седмици за жътва.“ (Вт 11:14; Ер 3:3; Йоил 2:23)25Вашите беззакония обърнаха този порядък и вашите грехове отстраниха доброто.26Защото между Моя народ има нечестиви. Те дебнат, снишават се като ловци на птици, поставят примка да хванат човеците.27Както клетка се изпълва с птици, така домовете им са пълни с измама, чрез която се издигнаха и забогатяха,28затлъстяха, угоиха се, дори преминаха всякаква мярка на злото; не отсъждат правото на сираци, не отсъждат справедливите дела на сиромаси.29Няма ли да накажа за това? – казва Господ. Няма ли да въздам на такъв народ? (Ер 5:9)30Нещо изумяващо и ужасно става в тази страна.31Пророците пророкуват лъжи, свещениците господстват чрез тях, а Моят народ обича това. Но какво ще правите накрая след всичко това?“ (Ис 10:3)