1След това Той ми каза: „Сине човешки, изяж това, което намираш. Изяж този свитък и иди, говори на Израилевия род!“ (Отк 10:9)2Тогава отворих устата си и Той ми даде да изям този свитък.3И ми каза: „Сине човешки, нахрани стомаха си и напълни корема си с този свитък, който Аз ти давам!“ И го изядох, и в устата ми той беше сладък като мед.4Тогава Той ми каза: „Сине човешки, иди, влез в Израилевия дом и се обърни към него с Моите думи!5Защото не си изпратен при народ с неразбираема реч и труден език, а в Израилевия дом;6не при много народи с неразбираема реч и труден език, чиито думи не можеш да разбереш. Ако бях те изпратил при тях, те биха те послушали.7Но Израилевият род няма да иска да те слуша, тъй като те не искат да Ме чуят, понеже целият Израилев дом е твърдоглав и с упорито сърце. (Ер 7:27)8Ето направих твоето лице твърдо като техните и твоето чело твърдо като тяхното.9Като диамант, по-твърд от кремък, направих челото ти. Не се страхувай от тях, не се плаши от тяхното лице, защото те са размирен род.“ (Ис 50:7)10И ми каза: „Сине човешки, всички Мои думи, които ще ти говоря, приеми в сърцето си и чуй с ушите си!11Иди и посети откараните в плен, синовете на своя народ, и им говори. Кажи им: „Така казва Господ Бог“ – независимо дали те слушат, или се въздържат.“
Пророк Йезекиил при река Ховар
12Тогава Духът ме повдигна и чух зад себе си силен гръмовен глас: „Благословена е славата на Господа от Неговото място!“,13и шума от крилата на живите същества, които се допираха едно до друго, и шум от колелата до тях, и силен гръмовен глас.14Тогава Духът ме повдигна и ме отнесе. И вървях огорчен със силно разтревожен дух. И ръката на Господа тежеше върху мене.15И дойдох при откараните в плен в Тел Авив, които живееха при река Ховар, и останах там, където те живееха, и бях при тях седем дни като замаян.16А в края на седемте дена Господ отправи слово към мене:17„Сине човешки, поставих те страж над Израилевия дом. И когато слушаш слово от Моята уста, трябва да ги предупреждаваш за Мене. (Ис 21:6; Ез 33:7)18Ако кажа на беззаконника „Непременно ще умреш!“, а ти не го предупредиш и не говориш за неговия беззаконен път, така че да спаси живота си, този беззаконник ще умре поради вината си, а тебе ще държа отговорен за неговата смърт.19Но ако ти предупредиш беззаконника, а той не се отвърне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре поради беззаконието си, а ти ще спасиш живота си.20И ако праведник отстъпи от правдата си и извърши неправда, и Аз поставя пред него препънка, той ще умре. Понеже не си го предупредил, той ще умре поради своя грях и няма да му се спомнят праведните му дела, които е извършил, а тебе ще държа отговорен за смъртта му. (Ез 18:24; Ез 33:12; 2 Пет 2:21)21Но ако ти го предупредиш, така че праведникът да не съгреши, и той не съгреши, праведникът ще бъде жив, защото е взел под внимание предупреждението, и ти ще спасиш живота си.“
Пророк Йезекиил усамотен и в мълчание
22Ръката на Господа беше там върху мене и Той ми каза: „Стани, излез на полето и там ще говоря с тебе!“23Тогава станах и излязох на полето. И ето там стоеше славата на Господа като славата, която бях видял при река Ховар, и паднах по очи. (Ез 1:28)24И Духът влезе в мене и ме изправи на крака, и Той говори с мене и ми каза: „Върви, затвори се в дома си. (Ез 2:2)25А ти, сине човешки, ще сложат въжета върху тебе и ще те вържат с тях, и няма да можеш да излизаш посред хората.26И ще направя да залепне езикът ти към твоето небце и ти ще онемееш. И няма да ги осъждаш, защото те са размирен дом.27Но когато говоря с тебе, ще отворя устата ти и ще им казваш: „Така казва Господ Бог: „Който иска да слуша, нека слуша; и който се въздържа – да се въздържа“, защото те са размирен род.“ (Ез 24:27; Ез 29:21; Ез 33:22)