1Пророчество за крайморската пустиня[1]. Както ветровете духат от юг, така дойде то от земята на ужаса. (Ис 13:1; Ис 47:1; Ер 50:1)2Страшно видение ми се откри: грабител граби, опустошител опустошава. Издигни се, Еламе! Обсаждай, Мидийо! Аз ще прекратя всички стенания.3Затова краката ми се разтрепериха, болки ме обзеха като на родилка. Замаян съм от това, което чувам, и поразен от това, което виждам.4Сърцето ми бие и тръпки ме побиват; дългоочакваната нощ се превърна в ужас за мен.5Слага се трапезата, поставя се стража; яде се, пие се. „Ставайте, князе! Слагайте щитове!“6Защото така ми каза Господ: „Иди и постави страж, който да възвестява каквото вижда.“7И той видя впрягове от чифтове коне, върволица от магарета и керван от камили. Слушаше старателно и много внимаваше.8Тогава изрева като лъв: „Господарю мой, стоя ежедневно на стража и оставах по цели нощи на мястото си.9И ето идват големи групи мъже и колона от чифтове коне.“ И той извика: „Падна, падна Вавилон и всички ръкотворни идоли на неговите божества лежат разбити на земята.“ (Ер 50:46; Отк 14:8; Отк 18:2)10Ти, мой измъчен и потъпкан народе, това, което чух от Господ Вседържител, това ви и съобщавам.11Пророчество за Дума. Вика се към мене от Сеир: „Стражнико, кой нощен час е? Стражнико, кой нощен час е?“12Стражата отговаря: „Утрото дойде и въпреки това е още нощ. Ако искате пак да питате, върнете се и питайте!“13Пророчество за Арабия. В горите на Арабия трябва да нощувате, кервани дедански! (Бит 10:7; Бит 25:3; Ер 49:8)14Посрещнете с вода жадния, жители на областта на Тема; с хляб приемете бежанците,15защото те избягаха от оръжията, от извадения меч и опънатия лък, от трудностите на войната.16Така ми рече Господ: „Още една година като на наемник и цялото величие на Кидар ще изчезне, (Ис 16:14)17а останалите лъкове в храбрите синове на Кидар ще са твърде малко, защото Господ, Бог на Израил, каза така.“ (Ер 49:28)