1А три дена след като пристигна в областта, Фест отиде от Кесария в Йерусалим.2Тогава първосвещеникът и юдейските първенци му предявиха обвиненията си против Павел и го молеха3да прояви блогосклонност, като изпрати да го повикат в Йерусалим. А те крояха засада, за да го убият по пътя. (Д А 23:12)4Но Фест отговори, че Павел се пази под стража в Кесария и самият той скоро ще се върне там.5„Затова“, каза той, „влиятелните сред вас нека дойдат с мене и ако той е направил нещо нередно, нека го обвинят.“6И след като прекара при тях над десет дена[1], Фест се върна в Кесария. На другия ден седна на съдийското място и заповяда да доведат Павел.7Когато той се яви, дошлите от Йерусалим юдеи го заобиколиха и започнаха да привеждат против Павел много и тежки обвинения, които не можеха да докажат. (Д А 24:13)8А той в своя защита рече: „С нищо не съм съгрешил нито против юдейския закон, нито против храма, нито против императора.“ (Д А 24:10)9Фест обаче искаше да угоди на юдеите и отвърна на Павел: „Искаш ли да отидеш в Йерусалим и там, пред мене, да бъдеш съден за това?“ (Д А 24:27)10Павел отговори: „Аз стоя пред императорски съд и тук трябва да бъда съден. Юдеи не съм обиждал с нищо, както и ти много добре знаеш.11Защото, ако съм нарушил закона и съм извършил нещо лошо, което заслужава смърт, аз съм готов да умра. Но ако няма нищо такова, както тези ме обвиняват, никой не може да ме предаде на тях. Искам императорски съд!“ (Д А 26:32; Д А 28:19)12Тогава Фест, като поговори със съвета, отвърна: „Императорски съд искаш, при императора ще отидеш.“
Апостол Павел пред цар Агрипа и Вереника
13След няколко дена цар Агрипа и Вереника дойдоха в Кесария, за да поздравят Фест.14Там престояха доста дни и Фест представи на царя делото на Павел, като каза: „Има един човек, оставен от Феликс в окови. (Д А 24:1; Д А 25:2)15Когато първосвещениците и юдейските стареи предявиха обвинения срещу него, аз бях в Йерусалим и искаха да бъде осъден.16Аз им отговорих, че у римляните не е обичайно да предават човека на смърт, преди обвиненият да има пред себе си обвинителите и да му се позволи да се защити от обвинението.17И когато те се събраха тук, на другия ден, без никакво отлагане аз седнах на съдийското място и заповядах да доведат човека. (Д А 25:7)18Явиха се обвинителите, но не представиха нито едно обвинение, каквото аз очаквах. (Д А 18:14; Д А 23:29)19Те имаха някакви спорове с него върху тяхната вяра и за някой си Иисус, Който бил умрял и за Когото Павел казваше, че е жив.20Понеже бях затруднен да проуча този въпрос, попитах дали той иска да отиде в Йерусалим и там да бъде съден за това.21Но тъй като Павел поиска да бъде оставен за императорско разследване, заповядах да го държат под стража, докато го изпратя при императора.“ (Д А 25:11)22Тогава Агрипа каза на Фест: „Бих желал и аз да изслушам този човек.“ А той отговори: „Утре ще го изслушаш.“23На сутринта, когато Агрипа и Вереника дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната палата заедно с хилядниците и най-видните граждани, по заповед на Фест доведоха Павел.24Фест рече: „Царю Агрипа и всички вие мъже, които сте тук с нас! Виждате този, за когото всички юдеи дойдоха при мене, и в Йерусалим – и тук, и викаха, че той не бива повече да живее. (Д А 21:36; Д А 22:22)25Но аз, като разбрах, че той не е сторил нищо, заслужаващо смърт, и понеже той сам поиска съд пред императора, реших да го изпратя там. (Д А 23:29)26За него обаче не мога нищо определено да напиша на господаря. Затова го изведох пред вас и особено пред тебе, царю Агрипа, тъй че след разследването да имам какво да напиша.27Защото ми се струва неразумно да препращам затворник, без да отбележа и обвиненията против него.“