1Неразумни галатяни! Кой ви омая, та вече не вярвате на истината[1], макар пред очите ви Иисус Христос да бе изобразен така, сякаш е разпънат сред вас?2Искам само това да науча от вас: чрез дела по Закона ли получихте Духа, или като повярвахте на това, което чухте?3Толкова ли сте неразумни? След като започнахте с Духа, с плътта ли сега ще свършите?4Нима напразно претърпяхте толкова неща? Едва ли е било напразно!5Този, Който ви дарява Духа и прави сред вас чудеса, заради дела по Закона ли върши това, или защото повярвахте на онова, което чухте?6Както е писано: „Авраам повярва на Бога и това му бе зачетено за оправдание.“ (Бит 15:6; Рим 4:3; Як 2:23)7Затова знайте, че онези, които се облягат на вярата, са Авраамови синове. (Рим 4:16)8И Писанието, като предвиди, че Бог чрез вяра оправдава езичниците, предвести на Авраам: „Чрез тебе ще бъдат благословени всички народи.“ (Бит 12:3; Д А 3:25)9И тъй, онези, които се облягат на вярата, са благословени заедно с повярвалия Авраам.10А всички, които се облягат на дела по закона, се намират под проклятие, защото е писано: „Проклет да е всеки, който не изпълнява постоянно всичко, което е писано в книгата на закона.“ (Вт 27:26; Рим 3:20; Рим 7:7; Як 2:10)11Явно е, че чрез закона никой не се оправдава пред Бога, защото е писано: „Праведният ще живее чрез вярата си.“ (Ав 2:4; Рим 1:17; Евр 10:38)12Но законът не изисква вяра, а казва: „Който изпълни тези неща, той ще живее чрез тях.“ (Лев 18:5; Рим 10:5)13Христос ни изкупи от проклятието на закона, като прие заради нас проклятието, защото е писано: „Проклет е всеки, обесен на дърво“ – (Вт 21:23)14за да се разпростре благословението на Авраам чрез Иисус Христос върху езичниците и чрез вярата да получим обещания Дух.
Законът и Божието обещание
15Братя, говоря по човешки: никой не разваля, нито допълва едно потвърдено човешко завещание.16А обещанията бяха дадени на Авраам и на неговия потомък. Не е казано: „и на потомците“, като за мнозина, а като за един: „и на потомъка ти“, Който е Христос. (Бит 12:7; Бит 13:15; Бит 17:7; Бит 24:7)17Затова аз казвам, че законът, който дойде след четиристотин и тридесет години, не отменя утвърдения преди това от Бога завет за Христос[2], та обещанието да изгуби сила. (Изх 12:40)18Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраам Бог го дарява по обещание. (Рим 4:14)19Но защо тогава е даден законът? Той бе прибавен поради престъпленията, докато дойде Потомъкът, за Когото се отнася обещанието, и бе предаден чрез ангели с ръка на посредник. (Д А 7:38; Д А 7:53)20Посредникът обаче не може да е посредник само на един, а Бог е един. (Вт 5:4; Вт 6:4; Рим 3:30)21И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Съвсем не! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да дарява живот, то наистина оправдаването щеше да бъде от закона.22Писанието обаче отреди всички да са подвластни на греха, та обещанието да се даде на вярващите заради вярата им в Иисус Христос. (Рим 3:9; Рим 11:32)23Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие.24Така че законът беше за нас водач към Христос, за да се оправдаем чрез вяра. (Гал 2:16)25А след като дойде вярата, не ни трябва вече водач.26Защото всички сте Божии синове чрез вярата в Иисус Христос – (Йн 1:12; Рим 8:14; Гал 4:5)27всички, които в Христос[3] се кръстихте, в Христос се облякохте. (Рим 13:14)28Няма вече юдеин, нито елин, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски, защото всички вие сте едно в Иисус Христос. (Рим 1:16; Рим 10:12; 1 Кор 12:13; Кол 3:11)29А щом вие сте Христови, тогава сте потомци на Авраам и по обещание – наследници. (Рим 4:13; Гал 3:7; Гал 3:14)