1Бих искал да потърпите малко моята глупост. Така че, изтърпете ме.2Защото аз ви ревнувам с Божия ревност: сгодих ви за един единствен мъж, за да ви представя на Христос като чиста девица.3Но се боя да не би, както змията с хитростта си прелъсти Ева, така и вашите мисли да бъдат покварени поради използване на простотата[1] ви пред Христос. (Бит 3:1; Бит 3:13)4Защото, ако някой беше дошъл да проповядва друг Иисус, какъвто ние не сме проповядвали, или ако бяхте получили друг дух, какъвто не сте получили, или друго благовестие, каквото не сте приели, на драго сърце щяхте да го търпите. (Гал 1:6)5Смятам обаче, че с нищо не съм по-долен от „свръхапостолите“[2]. (2 Кор 12:11)6Ако и да изглеждам прост в речта си, в знанието не съм. Ясно ви показахме това много пъти и по много поводи. (1 Кор 2:1)7Нима направих грешка, че ви проповядвах безплатно Божието благовестие, като унизих себе си, за да се извисите вие? (1 Кор 9:18; 2 Кор 12:13)8Аз, така да се каже, обрах други църкви, като получих от тях издръжка, за да служа на вас.9И докато бях при вас, дори и да живеех в оскъдица, не обремених никого, защото братята, които дойдоха от Македония, ми допълниха, каквото не ми достигаше, така че се пазех и ще се пазя във всяко отношение да не съм ви в тежест. (Фил 4:15)10Говоря ви Христовата истина, която е у мене: тази похвала никой не може да ми отнеме по всички области на Ахая.11А защо постъпвам така? Защото не ви обичам ли? Бог знае, че ви обичам.12Но това го правя и ще го правя, за да премахна повода на онези, които търсят повод да изтъкнат, че делото им, с което се хвалят, било като нашето.13Те обаче са лъжеапостоли, измамници, които се представят за Христови апостоли.14И това не е странно, защото сам Сатаната се преобразява в ангел на светлината.15Затова не е нещо особено, ако неговите служители се преобразяват като служители на правдата. Техният край ще бъде според делата им.
Изпитанията на апостол Павел
16Пак казвам: никой да не ме смята за глупав. Ако не искате, приемете ме тогава като глупав, та и аз малко да се похваля.17Това, което казвам, не го казвам като дадено ми от Господа, а като глупав човек, който си мисли, че може да се хвали.18Понеже мнозина се хвалят с човешки предимства, ще се похваля и аз.19Защото вие, уж разумни хора, с готовност търпите глупавите.20Вие търпите, когато някой ви се налага или ви използва, или обира, или се превъзнася, или ви удари плесница.21Срамувам се, че го казвам: нима ние не можехме също да правим така! Но за каквото дръзне да се похвали някой, говоря като безумен, ще дръзна и аз.22Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз съм. Авраамови потомци ли са? И аз съм. (Д А 22:3; Рим 11:1; Гал 1:14; Фил 3:4)23Христови служители ли са? Ще кажа като безумен: аз съм още повече! Аз много повече съм се трудил, прекалено много са ме били, много повече съм затварян, много пъти съм се изправял пред смъртта. (Д А 16:23; Д А 20:20; 1 Кор 4:11)24Юдеите пет пъти ми удариха по четиридесет удара без един. (Вт 25:2)25Три пъти ме биха с тояги, веднъж – с камъни, три пъти претърпях корабокрушение, денонощие прекарах в открито море. (Д А 14:19; Д А 16:22)26Много пъти съм пътувал: преминавал съм опасни реки, бил съм в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по безлюдни места, в опасност по море, в опасност от лъжебратя, (Д А 14:5)27в труд и мъка, често в безсъница, в глад и жажда, често без храна, в студ и без дрехи.28Освен всичко друго, прибавяха се и всекидневните нападки против мене и грижите за всички църкви.29Когато някой изнемогва, изнемогвам и аз. Когато някой изпада в съблазън, като че ли се пека на огън.30Ако трябва да се хваля, ще се хваля със своята немощ. (2 Кор 12:5)31Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос[3], Който е благословен за вечни времена, знае, че не лъжа.32В Дамаск управителят на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, като искаше[4] да ме хване. (Д А 9:24)33[5] Но аз бях спуснат в кош през прозорец по стената и избягах от ръцете му.
2 Коринтяни 11
Верен
1О, да бихте потърпели още малко моето безумие! Но и вие наистина ме търпите!2Защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих за един Мъж, за да ви представя като чиста девица пред Христос.3Но се боя, да не би както змията измами Ева с хитростта си, така и вашите умове да се покварят и да отпаднат от простотата, която дължите на Христос.4Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Иисус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно търпите това.5Обаче аз мисля, че не съм в нищо по-долен от превъзходните апостоли!6Но дори и да съм неучен в говоренето, в познанието не съм; и ние по всякакъв начин сме ви показали това пред всички.7Грях ли сторих, като смирявах себе си, за да се издигнете вие, понеже ви проповядвах Божието благовестие даром?8Други църкви обрах, като вземах заплата от тях, за да служа на вас.9А когато бях при вас и изпаднах в нужда, не дотежах на никого, защото братята, които дойдоха от Македония, задоволиха нуждата ми. Така във всичко се пазих и ще се пазя, да не ви бъда в тежест.10Христовата истина, която е в мен, свидетелства, че никой няма да ми отнеме тази похвала в ахайските места.11Защо? Защото не ви любя ли? Бог знае!12А каквото правя, това и ще правя, за да отрежа възможността на тези, които търсят възможност да бъдат считани за такива, каквито сме ние, в това, с което те се хвалят.13Защото такива хора са лъжеапостоли, измамни работници, които се преправят на Христови апостоли.14И това не е чудно, защото сам Сатана се преправя на ангел на светлината.15Така че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но техният край ще бъде според делата им.16Пак казвам, никой да не ме счита за безумен; ако ли не, приемете ме като безумен, та и аз да се похваля малко.17Това, което казвам, не го казвам по Господа, а като в безумие, в тази моя увереност на хваленето.18Тъй като мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз.19Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните;20понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето.21За срам казвам, че бяхме слаби; но в каквото се осмелява някой – неразумно говоря – осмелявам се и аз.22Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз съм. Авраамово потомство ли са? И аз съм.23Христови служители ли са? – В безумие говоря. – Аз още повече. Бил съм в много повече усилия, прекомерно в бичувания, още повече в тъмници и много пъти и на смърт.24Пет пъти юдеите са ми удряли по четиридесет удара без един,25три пъти са ме били с тояги, веднъж са ме пребивали с камъни, три пъти съм претърпявал корабокрушение, една нощ и един ден съм бил сред морските стихии.26Много пъти съм бил в пътешествия, в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в града, в опасност в пустинята, в опасност в морето, в опасност между лъжебратя;27в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в пост, в студ и голота;28и освен всичко, това, което тежи върху мен всеки ден – грижата за всичките църкви.29Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява, без да се разпалвам и аз?30Ако трябва да се хваля, ще се похваля със своята немощ.31Бог и Отец на нашия Господ Иисус (Христос), който е благословен до века, знае, че не лъжа.32В Дамаск областният управител на цар Арета постави стража в град Дамаск, за да ме улови,33но през един прозорец ме спуснаха по стената с кош и избягах от ръцете му.