Псалм 9:6 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Упование в Божията справедливост

(9:1-21)

1 ^[1] За първия певец. По мут-лабен.^[2] Псалом на Давид. 2 ^[3] Господи, ще Те прославя от цялото си сърце, ще разказвам за всичките Ти чудеса. (Пс 138:1) 3 Ще се радвам и ще ликувам за Тебе! Ще възпея Твоето име, Всевишни! 4 Когато враговете ми отстъпят, ще паднат и ще загинат пред Твоето лице, 5 защото Ти извърши съд над мене и отсъди моето дело. Ти седна на престола и реши справедливо. (Пс 7:12) 6 Ти възнегодува против народите, погуби нечестивите, заличи името им завинаги и за вечни времена. 7 Врагът е унищожен завинаги. Ти разруши градовете. С тях загина и споменът за тях. 8 А Господ пребъдва вечно; Той е поставил престола Си за съд 9 и ще съди света справедливо, Той ще отреди справедлива присъда за народите. (Пс 96:13; Пс 98:9) 10 И така, Господ ще бъде защита за потиснатия, прибежище в трудни времена. (Пс 37:39; Ис 25:4) 11 Затова ще се уповават на Тебе онези, които познават Твоето име, защото Ти, Господи, не изоставяш онези, които Те търсят. 12 Възпявайте Господа, Който обитава Сион! Възвестявайте Неговите дела сред народите! 13 Защото Този, Който търси вината за пролятата кръв, Той помни потиснатите, не забравя вика на бедните. 14 Бъди милостив към мене, Господи! Погледни как страдам от онези, които ме мразят! Избави ме от смъртта, 15 за да разгласявам възхвалата за Тебе; ще се радвам пред жителите на Йерусалим, защото Ти ме спаси. 16 Народите паднаха в ямата, която бяха изкопали; заплетоха се в примката, която бяха заложили. (Пс 7:16) 17 Господ се познава по присъдите, които отрежда; нечестивият се оплита в делата на ръцете си. 18 Нечестивите отиват в преизподнята, както и всички народи, които забравят Господа. 19 Защото смиреният няма да бъде забравен завинаги, надеждата на бедните няма да загине за вечни времена. 20 Откликни, Господи! Не оставяй човекът да вземе надмощие! Нека народите да бъдат съдени пред Тебе! (Пс 7:7) 21 Господи, нека изпаднат в ужас! Нека народите да знаят, че те са просто хора.

Верен

1 ^[1] За първия певец. По музиката на Мут Лабен. Псалм на Давид. Ще Те славословя, ГОСПОДИ, от все сърце, ще разказвам за всичките Твои чудни дела. 2 Ще се радвам и ликувам в Теб, ще възпявам Името Ти, Всевишни, 3 когато враговете ми се върнат назад, паднат и погинат пред Твоето присъствие. 4 Защото Ти защити правото ми и делото ми, Ти си седнал на престола и съдиш справедливо. 5 Порицал си народите, погубил си безбожния, името им изличил си за вечни векове. 6 Врагът е унищожен, в развалини навеки; и унищожил си градове и споменът за тях загина. 7 Но ГОСПОД седи на Своя трон до века, приготвил е престола Си за съд, 8 и Той ще съди света справедливо, ще отсъди право за народите. 9 И ГОСПОД ще бъде прибежище на угнетените, прибежище във времена на скръб. 10 Които познават Твоето Име, ще се уповават на Теб, защото Ти, ГОСПОДИ, не си изоставил тези, които Те търсят. 11 Пейте псалми на ГОСПОДА, който обитава в Сион, възвестете делата Му между народите! 12 Защото Той търси сметка за кръв, помни загиналите, вика на страдащите не забравя. 13 Смили се над мен, ГОСПОДИ! Виж скръбта ми, причинена от онези, които ме мразят, Ти, който ме повдигаш от портите на смъртта, 14 за да разкажа за всички Твои хваления в портите на сионската дъщеря, да ликувам заради спасението Ти. 15 Народите затънаха в ямата, която направиха, кракът им се хвана в мрежата, която скриха. 16 ГОСПОД се е изявил, Той извършва съд. Безбожният се впримчва в делото на ръцете си. (Игаионвероятно: напътствие за междинно музикално изпълнение. Села.) 17 Безбожните ще се обърнат към Шеол, всички народи, които забравят Бога. 18 Защото сиромахът няма да бъде вечно забравен, нито надеждата на смирените ще загине навеки. 19 Стани, ГОСПОДИ, нека не надделява човек, нека бъдат съдени народите пред Теб. 20 Докарай върху тях страх, ГОСПОДИ, нека знаят народите, че са само хора! (Села.)