Псалм 57

Съвременен български превод

1 За първия певец. По мелодията на „Не погубвай“. Миктам[1], на Давид, когато Давид избяга в пещерата от Саул. (1 Цар 24:4; Пс 142:1)2 [2] Боже, смили се над мене, помилвай ме, защото към Тебе прибягва душата ми. Ще се скрия в сянката на Твоите криле, докато преминат бедите.3 Ще призовавам Бога, Всевишния Бог, Който прави всичко за мене.4 Той ще изпрати помощ от небесата и ще ме спаси; ще посрами онзи, който иска да ме погълне. Бог ще изпрати Своята милост и Своята вярност.5 Душата ми живее сред лъвове; лежа при пламнали от алчност хора. Зъбите им са стрели и копия, езикът им е остър меч. (Пс 17:12; Пс 52:4; Пс 55:22; Пс 59:8; Пс 64:4)6 Боже, прояви величието Си над небесата, Твоята слава да се разпростре над цялата земя! (Чис 14:21; Пс 72:19)7 Сложиха пред мене примка за краката ми. Моята душа е пречупена. Те ми изкопаха яма, но сами паднаха в нея. (Пс 7:16)8 Непоколебимо е сърцето ми, непоклатимо. Ще пея и ще свиря. (Пс 108:2)9 Събуди се от сън, моя душо! Събудете се вие, арфа и гусла! Зората искам да събудя.10 Ще Те прославям, Господи, ще Те възпявам между народите, (Пс 9:12; Пс 18:50)11 защото Твоята милост е до небесата и Твоята вярност достига до облаците. (Пс 36:6)12 Боже, прояви величието Си над небесата, Твоята слава да се разпростре над цялата земя!

Псалм 57

Верен

1 За първия певец. По музиката на Не унищожавай. Миктам на Давид, когато избяга от Саул в пещерата. Бъди милостив към мен, Боже, бъди милостив към мен! Защото на Теб се уповава душата ми и в сянката на Твоите криле ще намеря убежище, докато преминат бедствията.2 Ще викам към Всевишния Бог, към Бога, моя благодетел.3 Ще изпрати от небето и ще ме спаси; ще направи за присмех онзи, който иска да ме погълне. (Села.) Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.4 Душата ми е сред лъвове, лежа между огнедишащи хора, чиито зъби са копия и стрели, а езикът им – остър меч.5 Възвиси се, Боже, над небесата; славата Ти да бъде над цялата земя!6 Разпростряха мрежа за стъпките ми; душата ми е сведена; изкопаха яма пред мен, но те паднаха в нея. (Села.)7 Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми. Ще пея, ще пея псалми!8 Събуди се, душо[1] моя, събудете се, лиро и арфо; аз ще се събудя на зазоряване!9 Ще те прославям, Господи, между народите; ще Те възпявам между племената.10 Защото Твоята милост се възвеличи до небесата и Твоята вярност – до облаците.11 Възвиси се, Боже, над небесата; славата Ти да бъде над цялата земя!