1Поучителна песен. От Давид, когато беше в пещерата. Молитва. (1 Цар 22:1; 1 Цар 24:4; Пс 57:1)2[1] С гласа си призовах Господа, с гласа си на Господа се моля.3Ще излея пред лицето Му своята тъжна песен; ще обявя пред Него затрудненията си.4Когато почувствам немощен своя дух, Ти знаеш моята пътека. Поставиха тайно капан за мене на пътя, по който вървя. (Пс 141:9)5Поглеждам надясно и виждам, че никой не ми обръща внимание; изгуби се убежището за мене, никой не се грижи за моята душа.6Господи, Тебе призовах и казах: „Ти си мое прибежище, мой дял в земята на живите. (Пс 91:2)7Вслушай се в моето ридание, защото станах твърде незначителен; избави ме от онези, които ме преследват, защото те са по-силни от мене.8Изведи от затвора душата ми, за да славя Твоето име. Праведните се събират около мене, защото Ти се грижиш за мене.“
Псалм 142
Верен
1Маскил на Давид. Молитва, когато беше в пещерата. С гласа си викам към ГОСПОДА, с гласа си отправям молба към ГОСПОДА.2Изливам молението си пред Него, заявявам скръбта си пред Него.3Когато духът ми отпадаше в мен, Ти знаеше пътеката ми. Примка скриха за мен по пътя, по който ходех.4Погледни надясно, и ето, няма никой, който да ме познава, няма убежище за мен, никой не пита за живота ми.5Към Теб, ГОСПОДИ, извиках, казах: Ти си моето прибежище, моят дял в земята на живите.6Обърни внимание на вика ми, защото съм много унижен; избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мен.7Изведи от тъмница душата ми, за да славя Името Ти! Праведните ще се съберат около мен, когато ми сториш благодеяние.