1И Давид тръгна оттам и избяга в пещерата Одолам. Когато братята му и целият дом на баща му чуха за това, слязоха там при него.2И при него се събраха всякакви потиснати, всякакви длъжници и всички огорчени душевно. И той им стана водач. С него бяха около четиристотин мъже.3Оттам Давид отиде в Масифа в Моав и каза на моавския цар: „Моят баща и моята майка искат да дойдат и да останат при вас, докато узная какво Бог ще направи с мене.“4И ги доведе при моавския цар и те живееха при него през всичкото време, докато Давид беше в планинското убежище.5Но пророк Гад каза на Давид: „Не оставай в това убежище! Върви и иди в земята на племето на Юда.“ И Давид тръгна и отиде в гората Херет.6Саул чу, че Давид и мъжете, които бяха с него, били разпознати. Саул седеше тогава в Гива, под дъба на хълма и с копието си в ръка, и всичките му служители стояха около него.7И Саул каза на служителите си, които стояха около него: „Чуйте, Вениаминови синове! Ще даде ли Йесеевият син на всички ви ниви и лозя? Всички ли от вас ще постави за хилядници и стотници,8та всички вие сте се сговорили против мене и никой не ми разкри, че синът ми е сключил съюз с Йесеевия син, и никой от вас не ме съжали, че синът ми, дебнейки, е подстрекавал моя слуга против мене, както се вижда днес.“9Едомецът Доик, който стоеше със служителите на Саул, отвърна: „Видях Йесеевия син, който дойде в Номва при Ахимелех, син на Ахитув, (1 Цар 21:8; Пс 52:1)10и той запита за него Господа и му даде храна, даде му и меча на филистимеца Голиат.“11Тогава царят изпрати да повикат свещеник Ахимелех, син на Ахитув, и целия му бащин дом – свещениците, които бяха в Номва. И всички те дойдоха при царя.12И Саул каза: „Чуй, сине на Ахитув!“ А този отвърна: „Ето ме, господарю мой.“13А Саул го попита: „Защо сте се наговорили против мене, ти и Йесеевият син; дал си му хляб и меч и Бога си питал за него, за да въстане против мене и да дебне, както се вижда днес?“14Но Ахимелех отговори на царя: „А кой между всичките твои служители е така верен като Давид, който е и царски зет, и началник на твоята гвардия, и на почит в твоя дом?15Днес ли започнах да питам Бога за него? В никакъв случай. Царят няма да обвини слугата си, както и целия ми бащин дом, защото твоят слуга не знае за цялата тази работа нито малко, нито много.“16Обаче царят каза: „Ахимелехе, непременно ще умрете ти и целият ти бащин дом!“ (1 Цар 2:31)17И царят каза на телохранителите, които бяха около него: „Обградете и убийте свещениците Господни, защото и те са с Давид, тъй като знаеха, че той е избягал, но не ми казаха.“ Но царските служители не искаха да вдигнат ръка да посегнат на Господните свещеници.18Тогава царят каза на Доик: „Обърни се ти и посегни на свещениците Господни!“ И Доик се обърна и уби свещениците; умъртви в този ден осемдесет и пет души, които носеха ленен ефод.19Той порази с остър меч Номва, града на свещениците, мъже и жени, и кърмачета, говеда, магарета и овце.20Но един син на Ахимелех, син на Ахитув, на име Авиатар, се спаси и избяга при Давид. (2 Цар 15:24; 3 Цар 2:26)21Авиатар извести на Давид, че Саул е избил Господните свещеници.22Тогава Давид каза на Авиатар: „В онзи ден, когато едомецът Доик беше там, знаех, че непременно ще съобщи на Саул. Аз съм отговорен за живота на всички от бащиния ти дом.23Остани при мене. Не се бой, защото този, който иска моя живот, ще иска и твоя живот и ти ще бъдеш под закрила при мене.“