Йов 16 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Библия, нов превод от оригиналните езици

Срещу заблудата на приятелите – чистата съвест

1 В отговор Йов каза: 2 „Такива приказки съм слушал премного. Тягостни утешители сте всички вие! 3 Ще имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда така да отговаряш? 4 И аз можех да говоря също като вас, ако вие бяхте на мое място; бих ви говорил красиви думи и бих поклащал глава против вас; (Пс 22:8; Пс 109:25) 5 бих ви подкрепял с езика си и движението на устните си не бих сдържал. 6 Говоря ли, болката ми не се уталожва; млъкна ли, тя не отминава. 7 Да, накрая Той ме изтощи. Ти съсипа цялото ми семейство. 8 Ти ме изтощи. Моето страдание свидетелства и се издига против мене; в лицето ми говорят против мене. 9 Гневът Му ме изтезава и враждува против мене, скърца със зъбите си против мене като мой неприятел; заостря поглед върху мене. 10 Раззинали са уста против мене; с ругатни ме удрят по бузите; всички заедно са се сплотили против мене. 11 Бог ме предаде на несправедливия и ме хвърли в ръцете на нечестиви. 12 Бях спокоен, но Той ме разтърси; хвана ме за шията, разби ме на късове и ме постави за прицел на Себе Си. 13 Обсипаха ме стрелите Му; Той разсече моите вътрешности безпощадно, проля на земята жлъчката ми, 14 нанася в тялото ми рана до рана, нахвърля се върху мене като могъщ воин. 15 Вретище съших върху кожата си и в прах скрих своя рог*. 16 Почервеня от плач лицето ми и мрачна сянка има върху клепките ми, 17 макар че ръцете ми са далеч от насилие и молитвата ми е чиста. 18 Земя! Не покривай кръвта ми, за да не престане моят плачевен вик. 19 И сега, ето на небесата е моят Свидетел, Свидетелят ми е във висините! 20 Моите приятели са тези, които ми се присмиват. Окото ми пролива сълзи към Бога. 21 О, да можеше човек да влиза в спор с Бога, както човек със своя приятел. 22 Защото малко години ми остават и аз заминавам на път, откъдето връщане няма. (Йов 10:20)

Верен

1 Тогава Йов отговори и каза: 2 Много такива съм слушал; окаяни утешители сте всички вие! 3 Имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда да отговаряш? 4 Аз също можех да говоря като вас, да бе душата ви на мястото на моята душа. Можех думи против вас да трупам и глава да клатя срещу вас. 5 Аз бих ви укрепил с устата си и утехата на устните ми би донесла облекчение. 6 Ако говоря, болката ми не олеква, ако мълча, какво ме облекчава? 7 Но Той сега ме изтощи. Ти цялото ми домочадие опустоши. 8 Сграбчил си ме и това е за свидетелство; мършавостта ми се изправя против мен и свидетелства в лицето ми. 9 Гневът Му ме разкъсва и преследва, със зъби скърца против мен, като противник остри против мен очите си. 10 Отварят против мен устата си, по бузата ме удрят със презрение и против мен събират се. 11 Бог ме предава на неправедния, в ръцете на безбожните ме хвърля. 12 Бях в покой – Той ме разтърси, за врата ме хвана и разби ме, за Свой прицел ме постави. 13 Стрелците Му ме обикалят – пронизва без пощада бъбреците ми, излива жлъчката ми на земята. 14 Разцепва ме със пролом върху пролом, връх мен се спуска като великан. 15 Върху кожата си вретище уших и рога си в пръстта окалях. 16 Лицето ми от плач подпухна и смъртна сянка е върху клепачите ми, 17 макар в ръцете ми насилие да няма и да е чиста моята молитва. 18 О, земьо, не покривай ти кръвта ми и нека няма място за вика ми! 19 Ето, и сега свидетелят ми е в небето и този, що свидетелства за мен – във висините. 20 Приятелите ми ми се присмиват. Окото ми рони сълзи към Бога, 21 за да защити правото на човек пред Бога и на човешки син – пред ближния му. 22 Защото преброените години отминават и аз ще отида на път, от който няма да се върна.