Йов 11:20 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Първа реч на Софар. Йов трябва да се смири

1 В отговор Софар Наамец каза: 2 „Нима на многото думи не трябва да се отговори и нима бърборещият ще се окаже прав? 3 Твоите лъжи ще накарат ли мъжете да мълчат, тъй че ти да се присмиваш, и да няма кой да те посрами? 4 Ти рече: „Учението ми е чисто и аз съм чист в Твоите очи.“ 5 О, да проговореше Бог, да отвореше уста към тебе 6 и ти възвестеше тайните на премъдростта, които са двойно трудни за разбиране. И тъй, знай, че Бог заради тебе предаде на забрава част от твоите грехове. (Рим 11:33) 7 Нима можеш да издириш неизследимия Бог? Нима можеш докрай да постигнеш Всемогъщия? 8 Това е като небесните висини – какво можеш да направиш? Какво е по-дълбоко от преизподнята – какво можеш да узнаеш? 9 По-дълга е от земята мярката Му и по-широка от морето. 10 Ако Той мине и затвори някого, и устрои съд, кой може да Го възпрепятства? 11 Защото Той знае порочните хора и вижда беззаконието; ще го остави ли без внимание? 12 Глупав човек може да се вразуми, както и човек, родил се като диво осле. 13 Ако устроиш сърцето си и простреш към Бога ръце 14 – и ако има нечестив грях в ръката ти, премахни го и нека несправедливостта да не живее в твоите шатри, – 15 тогава ти ще повдигнеш неопетненото си лице, ще бъдеш твърд и няма да се боиш. 16 Тогава ще забравиш бедствието: ще си спомняш за него като за оттекла се вода. 17 И животът ти ще блесне като по слънчево пладне; тъмнината ще стане като утро. 18 И ще бъдеш уверен, че има надежда; ще се огледаш – и можеш да почиваш спокойно. 19 Ще лежиш и никой няма да те застрашава, и мнозина ще те ласкаят. 20 А очите на нечестивите ще изтекат, бърлогата им ще рухне и надеждата им ще се превърне в отчаяние.“

Верен

1 Тогава нааматецът Софар отговори и каза: 2 Да не се ли отговори на множеството думи и да се оправдае ли бъбрив човек? 3 Твоите празнословия ще запушат ли хорските уста? Да се присмиваш, и никой ли да не те посрами? 4 Защото ти си казал: Говоренето ми е право и аз съм чист в очите Ти. 5 Но да би заговорил Бог и да би отворил устните Си против теб, 6 да би ти изявил тайните на мъдростта, защото те двойно са благоразумие! Знай тогава, че Бог ти забравя много от вината ти. 7 Можеш ли да издириш Божиите дълбини? Можеш ли да стигнеш границите на Всесилния? 8 Високи като небето са – какво можеш да направиш? По-дълбоки от Шеол са – какво можеш да познаеш? 9 Мярката им е по-дълга от земята и по-широка от морето. 10 Ако Той премине или затвори, или събере, кой би могъл да Го възпре? 11 Защото Той познава лъжливите хора, вижда и безбожието. Няма ли да му обърне внимание? 12 Може ли празноглав човек да стане мъдър и диво магаренце да се роди като човек? 13 Ако насочиш сърцето си и простреш ръцете си към Него, 14 ако има грях в ръката ти, отдалечи го и не оставяй злото да живее в шатрите ти. 15 Тогава наистина ще издигнеш лицето си без петно, ще бъдеш непоколебим и няма да се боиш; 16 защото ще забравиш страданието си; ще си го спомняш като изтекли води. 17 И животът ти ще бъде по-светъл от пладне; и мрачен ако е, като зора ще стане. 18 И ще бъдеш сигурен, защото има надежда. Да, ще се огледаш наоколо и ще почиваш в безопасност. 19 И ще легнеш и никой няма да те плаши; и мнозина ще търсят твоето благоволение. 20 А очите на безбожните ще изтлеят и няма да има убежище за тях, и надеждата им е издъхването на душата им.