Йов 10 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Бог – Творец и Промислител

1 Душата ми се отегчи от моя живот; ще се предам на тъгата си; ще заговоря с горчива мъка в душата. (Йов 7:11) 2 Ще кажа на Бога: „Не ме обвинявай; покажи защо се бориш с мене? 3 Нима е добре за Тебе да угнетяваш, да отхвърляш делото на ръцете Си, а към замислите на нечестивите благоволяваш? 4 Нима Ти имаш плътски очи, нима гледаш, както гледа човек? 5 Нима Твоите дни са като дните на човек или Твоите години са като дни на мъж, 6 че търсиш вина у мене и търсиш грях у мене, 7 макар и да знаеш, че не съм вършил нечестие, но няма кой да ме избави от ръката Ти? (Вт 32:39) 8 Твоите ръце са ме образували и са ме създали изцяло – при все това Ти искаш да ме погубиш? (Бит 2:7) 9 Спомни си, че Ти си ме изваял от глина, а в праха ли ще ме възвърнеш? (Йов 33:6) 10 Нали Ти ме изля като мляко и ме сгъсти като сирене, 11 с кожа и мускули ме облече, с кости и жили ме скрепи, 12 живот и милост ми дарува и Твоята закрила запазва моя дух? 13 Ето какво Ти криеше в сърцето Си и аз зная, че то беше в Твоя помисъл: 14 Ако съгреша, Ти ще забележиш и от моя грях няма да ме очистиш. 15 Ако съм извършил нечестие, горко ми! Ако съм прав, пак няма да вдигна глава, преситена на унижение. Погледни бедствието ми 16 – то се увеличава. Ти ме преследваш като лъв и отново явяваш чудеса над мене. 17 Издигаш против мене нови Свои свидетели; усилваш гнева Си против мене; въвеждаш все нови войски против мене. 18 Защо Ти от утроба ме извади? Да бях умрял, когато никакво око още не беше ме видяло; (Йов 3:11) 19 бих бил тогава, както да не ме е имало – от утроба пренесен в гроба. 20 Дните ми не са ли малко? Престани, отстъпи от мене, за да се ободря малко, (Пс 39:14) 21 преди да отида безвъзвратно в земята на тъмата и на смъртната сянка, 22 в тази земя на тъмнина, където е като мрак на смъртна сянка и няма порядък, където тъмнее като в дълбок мрак“.“

Верен

1 Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си. 2 Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен! 3 Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните? 4 Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек? 5 Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти – като дни на мъж, 6 за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми? 7 Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти. 8 Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло – и ще ме погълнеш ли? 9 Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина – и ще ме върнеш ли в пръстта? 10 Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене? 11 С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел. 12 Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми. 13 Но това си криел в сърцето Си – зная, че това е било у Теб: 14 ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен. 15 Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор – виж скръбта ми, 16 защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен. 17 Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен. 18 Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло! 19 Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба. 20 Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна, 21 преди да ида там – и няма да се върна – в земя на мрак и сянка на смъртта; 22 в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.