Исая 16:12 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

1 – Изпращайте агнета на владетеля на страната, изпращайте от Села в пустинята към планината на дъщерята на Сион. (Ис 16:6; Ер 48:29) 2 Моавските дъщери ще бъдат като скитащи птици и изхвърлени от гнездото при бреговете на Арнон. 3 „Дай съвет, вземи решение! По обед простри своята сянка като нощ, скрий прогонените, не издавай бежанеца. 4 Остави изгонените от Моав да бъдат пришълци при вас, юдеите! Бъди им закрила от опустошителя, защото противникът вече не е тук. Разорителите ще изчезнат, потисниците ще бъдат премахнати от земята. 5 И един престол ще се утвърди чрез Божията милост. И на него, в шатъра на Давид, заедно с истината ще седне съдията, който търси правосъдие и изисква справедливост.“ (Ис 9:5; Ис 11:1; Ис 32:1)

Ис 9:5Ис 11:1Ис 32:1

6 Чухме за гордостта на Моав – твърде голяма гордост – и за неговата надменност, за суетното му самохвалство. 7 Затова Моав ще заридае за Моав. Всеки ще заридае за сладкиши с изсушено грозде, които вече ги няма. 8 Защото полетата на Есевон са изсъхнали, господарите на народите опустошиха лозята на Севама, които се простираха до Йезер и се губеха в пустинята; техните ластари се разпространиха, минаха през морето. 9 Затова с плача на Йезер ще оплаквам лозето на Севама и ще ви обливам със сълзите си, Есевоне и Елале. Защото вече няма радостни възклицания за твоя летен плод и за твоя гроздобер. 10 Радостта и веселието изчезнаха от плодоносната земя и по лозята няма радостна веселба, никой не тъпче грозде в линове. Радостната глъчка замлъкна. 11 Затова сърцето ми стене като гусла и моята душа – за Кир-Харешет. 12 И когато Моав се яви изморен на високо оброчище и отиде да се помоли в своето светилище, тогава нищо няма да постигне. 13 Това е словото, което Господ изрече за Моав отдавна. 14 А сега Господ каза: „След три години, както наемник отброява определени години, величието на Моав ще се унизи с целия му многоброен народ. И остатъкът ще бъде съвсем малък и незначителен.“

Верен

1 Изпратете агне за княза на земята, от Села в пустинята към хълма на сионската дъщеря. 2 И като лутаща се птица, прогонена от гнездото си, така ще бъдат моавските дъщери при бродовете на Арнон. 3 Свикай съвет, вземи решение; посред пладне направи сянката си като нощ; скрий прогонените, не издавай бежанеца. 4 Прогонените ми нека живеят като чужденци при теб, Моаве, бъди им скривалище от разорителя! Защото потисникът премина, опустошението престана и насилниците се изтребиха от земята. 5 И с милост ще се утвърди престол и на него ще седи с истина в Давидовия шатър един, който съди и търси правосъдие, и е вещ в правдата. 6 Чухме за гордостта на Моав – той е много горд – за високомерието му, гордостта му и яростта му, за суетните му хвалби. 7 Затова Моав ще заридае за Моав, ще заридаят всички. Ще въздишате за калъпите сушено грозде на Кир-Аресет, дълбоко съкрушени. 8 Защото нивите на Есевон и лозето на Севма са повехнали. Господарите на народите съсипаха избраните му насаждения, които стигаха до Язир и се губеха в пустинята; клоните му бяха разпрострени, минаваха през морето. 9 Затова с плача на Язир ще оплача и лозето на Севма. Ще те напоя със сълзите си, Есевон и Елеала, защото престана възклицанието за летните ти плодове и за жетвата ти. 10 Отне се веселието и радостта от плодоносното поле и в лозята няма пеене, няма радостни гласове; тъпкачите няма да тъпчат линовете за вино; прекратих възклицанието. 11 Затова вътрешностите ми жалеят като арфа за Моав, и сърцето ми – за Кир-Арес. 12 И когато Моав се яви, изтощен от високите си места, и влезе в светилището си да се помоли, няма да сполучи. 13 Това е словото, което ГОСПОД говори за Моав някога. 14 А сега ГОСПОД говори и каза: За три години, каквито са годините на наемник, славата на Моав ще изпадне в презрение с цялото му голямо множество; и остатъкът ще бъде много малък и незначителен.