1Пророчество за Дамаск Ето Дамаск не е вече град и ще стане купчина развалини. (Ер 49:23; Ам 1:3; Зах 9:1)2Градовете на Ароер ще са напуснати, ще принадлежат на стадата – да стануват там, и няма да има кой да ги плаши.3И няма да има крепост в Ефрем и царство в Дамаск. И с останалите от сирийците ще стане така, както със славата на израилевите синове – казва Господ Вседържител.4И в този ден славата на Яков ще се намали и затлъстялото му тяло ще измършавее.5Ще стане така, както когато жътварят с ръката си жъне класовете и събира заедно стъблата. Тогава ще стане така, както когато пожънат класовете в долината Рефаим.6В него ще остане остатък, както е при тръскането на маслиново дърво – две-три маслини в горните клончета, четири-пет – на плодородните клони – казва Господ, Бог на Израил.7В този ден човек ще се обърне към Създателя си и очите му ще гледат към Светия на Израил.8И няма да поглежда повече жертвениците, дело на ръцете си. И няма да гледа към това, което направиха пръстите му – към дървените и към другите идоли.9В този ден укрепените му градове ще бъдат като изоставените светилища в горите и на планинските височини, които бяха напуснати при идването на израилевите синове, и ще бъдат опустошени.10Тъй като си забравил Бога на спасението си и не си спомняше за скалата на прибежището си, затова насаждаш приятни градини, разсади от чужди места. (Вт 32:18; Ис 44:8)11В деня, когато насаждаше, ти се грижеше насаденото да расте. Но в деня, когато събираш реколтата, ще бъде един куп на скръб и тежка болест.
Напразни атаки от народите
12Ах, шум от много народи бучи, както бушува море. Рев на племена! Реват те, както реват буйни води.13Реват народите, както реват буйни води; но Той ги заплаши – и те побягнаха далеч, и бидоха разгонени като плява по планини от вятър и като прах от вихър.14По вечерно време настъпва ужас! Но преди утрото го няма. Това е участта на тези, които ни плячкосват, съдбата на онези, които ни разграбват.
Исая 17
Верен
1Пророчество, наложено за Дамаск. Ето, Дамаск не е вече град, а ще бъде грамада развалини.2Градовете на Ароир са напуснати, ще бъдат за стада, те ще лежат и няма да има кой да ги плаши.3И крепостта ще изчезне от Ефрем и царството – от Дамаск, и остатъкът – от Арам; те ще бъдат като славата на израилевите синове, заявява ГОСПОД на Войнствата.4И в онзи ден славата на Яков ще се смали и тлъстината на плътта му ще измършавее.5И ще бъде както когато жетварят събира житото и пожъне с ръката си класовете. И ще бъде както когато събира някой класове в долината Рафаим.6Но ще остане в него пабирък, както при бруленето на маслини: две-три зърна на върха на високите клони, четири-пет на клоните на плодното дърво, заявява ГОСПОД, Израилевият Бог.7В онзи ден човекът ще погледне към Онзи, който го е направил, и очите му ще се взрат в Светия Израилев.8Няма да погледне към жертвениците, дело на ръцете му, и няма да се взре в онова, което направиха пръстите му, нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето.9В онзи ден укрепените му градове ще бъдат като оставените места в гората и на планинския връх, които бяха оставени пред израилевите синове; и ще бъде пустош.10Понеже ти забрави Бога на спасението си и не си спомни за Канарата на силата си, затова садиш приятни насаждения и ги насаждаш с чужди фиданки.11В деня, когато ги насадиш, ги ограждаш с плет и сутрин правиш посятото си да цъфти; а жетвата отлита в ден на скръб и на неизцелима печал.12Горко на множеството на многото народи, те бучат като бученето на моретата и бушуването на народите – като бушуване на мощни води бушуват!13Народите бушуват като бушуването на големи води – Той ги смъмря и те бягат надалеч и биват гонени като плява по планините пред вятъра и като въртящ се прах пред вихрушката.14Привечер, ето смущение, преди утрото вече ги няма! Това е делът на тези, които ни обират, и жребият на тези, които ни разграбват.