1Понеже законът предлага само сянката на бъдещите блага, а не действителния им образ, затова той никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да доведе до съвършенство онези, които ги принасят. (Евр 7:19)2Иначе жертвите биха престанали да се принасят, защото тези, които ги принасят, очистени веднъж, нямат вече никакво съзнание за грях.3Но с жертвите всяка година се напомня за греховете,4защото не е възможно кръв от бикове и козли да премахва грехове. (Евр 9:13)5Заради това Христос, когато идва в света, казва: „Жертви и приношения Ти не пожела, а тяло Ми приготви. (Пс 40:7)6Всеизгаряния и жертви за грях не са Ти приятни.“7Тогава казах: „Ето идвам – в книжния свитък е писано за Мене, – за да изпълня, Боже, Твоята воля.“8Първо Той каза: „Жертви и приношения, всеизгаряния и жертви за грях Ти не пожела и не са Ти приятни.“ А те се принасят според Закона.9След това рече: „Ето идвам, за да изпълня, Боже, Твоята воля.“ Така Той отменя първото, за да въведе в сила второто.10По тази воля сме осветени чрез принасянето в жертва на тялото на Иисус Христос веднъж завинаги.
Съвършенството на кръстната Христова жертва
11Всеки свещеник извършва служението си всекидневно и много пъти принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове. (Изх 29:38; Евр 7:27)12А Той принесе една-единствена жертва за грехове и завинаги седна отдясно на Бога, (Пс 110:1; Мк 16:19)13очаквайки по-нататък враговете Му да бъдат поставени като подножие на нозете Му. (Евр 1:13; Евр 8:1)14Чрез един-единствен жертвен принос Той направи завинаги съвършени освещаваните.15За това ни свидетелства и Светият Дух, понеже след думите:16„Но ето завета, който ще сключа с тях след онези дни, казва Господ: ще вложа в мислите им Своя закон и ще го напиша в сърцата им“, Той продължава: (Ер 31:33; Евр 8:10)17„И няма да си спомня повече за греховете и за беззаконията им.“18А щом има прошка за тях, тогава са излишни приношенията за грях.
Новият път на вярата
19И така, братя, като се осмеляваме да влизаме в небесното светилище чрез кръвта на Иисус Христос20по нов и жив път, който Той отново ни отвори чрез завесата, тоест плътта Си, (Евр 6:19)21и като имаме велик Свещеник над Божия дом, (Зах 6:11)22нека пристъпваме с искрено сърце и пълна вяра, като очистим сърцата си от лукава съвест и умием тялото си с чиста вода. (Ез 36:25)23Твърдо да устояваме в надеждата, която изповядваме, защото Онзи, Който е дал обещание, е верен. (Евр 4:14)24Да бъдем внимателни един към друг, като се насърчаваме към любов и добри дела.25Да не изоставяме богослужебните ни събирания, както е обичайно за някои, а да се увещаваме един друг и още повече, като виждате, че съдният ден приближава.
Опасност от отстъпничество
26Ако ние по своя воля грешим, след като постигнахме познанието на истината, не остава повече жертва за грехове, (Евр 6:4)27а само страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците на Бога. (Ис 26:11)28Ако онзи, който е нарушил Мойсеевия закон, безмилостно се наказва със смърт при двама или трима свидетели, (Чис 35:30; Вт 17:6; Вт 19:15)29то колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Сина Божий, презрял е кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта? (Изх 24:8; Мт 26:28)30Ние знаем Този, Който е казал: „Отмъщението е Мое, Аз ще отплатя“, говори Господ[1]. И пак: „Господ ще съди Своя народ.“ (Вт 32:35; Рим 12:19)31Страшно е да се попадне в ръцете на живия Бог!
Наставления за постоянство и търпение
32Припомняйте си предишните дни, когато, след като бяхте просветени във вярата, се борихте и издържахте на много страдания:33понякога бивахте излагани на обществен позор сред хули и мъки, а друг път се присъединявахте към онези, които страдаха по същия начин.34Вие страдахте заедно с мене в моите окови[2] и радостно посрещнахте разграбването на вашия имот, понеже знаехте, че на небето имате за себе си по-добър и траен имот. (Евр 13:3)35И тъй, не изоставяйте тази ваша смелост, за което има голяма награда.36Търпение ви е нужно, за да получите обещаното, след като изпълните Божията воля.37Защото още малко, съвсем малко – „Идващият ще дойде и няма да се забави. (Ав 2:3)38А праведният ще живее чрез вярата си. Ако отстъпи, сърцето Ми няма да благоволи към него.“ (Рим 1:17; Гал 3:11)39Но ние не сме от онези, които отстъпват и погиват, а от тези, които вярват, за да спасят душата си.
Евреи 10
Верен
1Защото законът, съдържайки в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самия образ на нещата, не може никога чрез едни и същи жертви, които непрекъснато се принасят, година след година, да направи съвършени онези, които пристъпват да жертват.2В противен случай не би ли престанало принасянето на жертвите, защото тези, които ги принасят, веднъж очистени, не биха имали вече никакво съзнание за грехове?3Но чрез тези жертви греховете всяка година се напомнят;4защото не е възможно кръвта от юнци и от козли да отстрани греховете.5Затова Христос, като влиза в света, казва: „Жертва и принос не си пожелал, но приготвил си Ми тяло;6всеизгаряния и жертви за грях не са Ти угодни.7Тогава казах: Ето, идвам – в свитъка-книга е писано за Мен – да изпълня Твоята воля, о, Боже.“8Като казва първо: „Жертви и приноси, и всеизгаряния, и жертви за грях не си пожелал, нито са Ти угодни“ – които се принасят според закона –9а после казва: „Ето, дойдох да изпълня волята Ти“, Той отменя първото, за да постанови второто;10според която воля ние сме осветени чрез принасянето на тялото на Иисус Христос веднъж завинаги.11И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти едни и същи жертви, които никога не могат да отмахнат греховете[1];12но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога;13и оттогава насам чака, докато враговете Му се положат за Негово подножие.14Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.15И Светият Дух също ни свидетелства за това; защото, след като е казал преди това:16„Ето заветът, който ще направя с тях след онези дни, казва Господ: ще положа законите Си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им“; и после добавя:17„И греховете им и беззаконията им няма да помня вече.“18А където има опрощаване за тези неща, там няма вече принос за грях.19И така, братя, като имаме дръзновение да влезем в светилището чрез кръвта на Иисус,20през един нов и жив път, който Той е открил за нас през завесата, тоест плътта Си,21и като имаме велик Свещеник над Божия дом,22нека пристъпваме с истинно сърце в пълна увереност на вярата, след като сърцата ни са били поръсени, за да се очистят от зла съвест, и тялото ни е било измито в чиста вода;23нека държим неотстъпно изповядването на надеждата, защото е верен Този, който е дал обещанието;24и нека внимаваме един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела,25като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и то толкова повече, колкото повече виждате, че Денят наближава[2].26Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме приели познаването на истината, не остава вече никаква жертва за грехове,27а едно страшно очакване на съда и на едно огнено негодувание, което ще изпояде противниците.28Ако някой, който е престъпил закона на Мойсей, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели,29то колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е счел за просто нещо кръвта на завета, с която е бил осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?30Защото познаваме Този, който е казал: „Мое е възмездието, Аз ще отплатя“; и пак: „Господ ще съди народа Си.“31Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.32Припомняйте си също предишните дни, когато, след като бяхте просветлени, издържахте голяма борба от страдания,33когато понякога бяхте публично опозорявани с хули и оскърбления, а понякога – като съучастници на тези, които страдаха така.34Защото вие не само страдахте заедно с онези, които бяха в окови, но и посрещахте с радост разграбването на имота си, знаейки, че вие си имате по-добър и траен имот.35И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда.36Защото се нуждаете от търпение, така че след като извършите Божията воля, да получите обещаното.37Защото още твърде малко време и ще дойде Този, който има да дойде, и няма да се забави[3].38„А Моят праведник ще живее чрез вяра“; и „ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“39Ние обаче не сме от онези, които се дърпат назад за погибел, а от тези, които вярват и душата им се спасява.