1А главното от това, което казваме, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на величествения престол в небесата (Пс 110:1; Евр 1:13; Евр 10:12)2и Той остава служител на светилището и на истинската скиния, която издигна Господ, а не човек.3Всеки първосвещеник се поставя, за да принася дарове и жертви на Бога. Затова този Първосвещеник трябва да има какво да принесе.4Ако беше на земята, Той дори нямаше да бъде свещеник, тъй като има свещеници, които принасят даровете според закона.5Но те служат на отражението и сянката на небесното, както беше възвестено на Мойсей, когато довършваше скинията: „Гледай, каза Бог, да направиш всичко според образеца, който ти беше показан на планината.“ (Изх 25:40; Д А 7:44)6А сега Иисус получи по-висше служение от тяхното, тъй както и заветът, на който е Посредник, е по-добър, защото е основан на по-добри обещания. (Евр 7:22; Евр 9:15; Евр 12:24)7Ако онзи, първият завет беше без недостатък, нямаше да се търси друг на негово място.8Но Бог, като ги укори, каза: „Ето настъпват дни, казва Господ, и ще сключа нов завет с Израилевия дом и дома на Юда, (Ер 31:31)9не такъв завет, какъвто сключих с предците им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от египетската земя. И понеже те престъпиха Моя завет, Аз ги изоставих, казва Господ.10Но ето завета, който ще сключа с Израилевия дом след онези дни, казва Господ: ще вложа Своите закони в мислите им и ще ги напиша в сърцата им. И ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ. (Евр 10:16)11И няма вече всеки да учи ближния[1] си и всеки – брата си, като казват: „Познай Господа!“ Защото те всички ще Ме познават – от малък до голям, казва Господ,12понеже ще бъда милостив към техните неправди и няма да си спомня вече за греховете и за беззаконията им[2].“13Когато казва нов завет, обявява първия за остарял, а онова, което овехтява и остарява, е близо до изчезване.