1След като се спасиха, тогава научиха, че островът се казва Малта.2Местните жители показаха към нас необикновено дружелюбие. Приеха всички, а понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.3Но когато Павел събра голям наръч съчки и ги хвърли в огъня, една змия се измъкна поради горещината и се впи в ръката му.4Местните хора, като видяха змията, увиснала на ръката му, си рекоха помежду си: „Този човек наистина е убиец. Макар да се е избавил от морето, Божията справедливост не го оставя да живее.“5Той обаче отърси змията в огъня и не го сполетя никакво зло.6А те очакваха да му се яви оток или веднага да падне мъртъв. Но след като изчакаха дълго време и видяха, че не му се случи нищо лошо, те си промениха мнението и заговориха, че той е бог. (Д А 14:11)7Около това място бяха имотите на Поплий, висшия управник на острова. Той ни прие любезно и му гостувахме три дена.8И се случи бащата на Поплий да лежи в треска, страдайки от дизентерия. Павел влезе при него, помоли се и като възложи върху му ръце, го изцели.9След тази случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идваха и се изцеляваха.10Те ни почетоха с много дарове, а на тръгване ни снабдиха с онова, от което имахме нужда.
От Малта до Рим
11След три месеца отплавахме с един александрийски кораб, презимувал на острова, който носеше знака на Диоскурите,12и стигнахме до Сиракуза, където останахме три дена.13Оттам отплавахме и достигнахме до Регия, а на следващия ден, понеже духна южен вятър, пристигнахме за два дена в Потиоли.14Тук намерихме братя и бяхме поканени да останем при тях седем дена. А после отидохме в Рим.15Братята там, като чуха за нас, излязоха да ни посрещнат до Апиевия площад[1] и до Трите кръчми[2]. Щом ги видя, Павел благодари на Бога и се ободри.16Когато пристигнахме в Рим, стотникът предаде затворниците на началника на лагера[3]. На Павел обаче позволиха да живее отделно заедно с войника, който го пазеше.
Апостол Павел проповядва в Рим
17След три дена Павел свика юдейските първенци и като се събраха, се обърна към тях с думите: „Братя, макар и да не съм сторил нищо против народа и обичаите на прадедите ни, от Йерусалим ме предадоха окован в ръцете на римляните.18След като ме съдиха, искаха да ме пуснат, защото те установиха, че нямам никаква вина, заслужаваща смъртно наказание. (Д А 23:29)19И понеже юдеите се възпротивиха, бях принуден да искам съд пред императора, но не с цел да обвиня в нещо народа си. (Д А 25:11)20По тази причина ви повиках да ви видя и да говоря с вас. Защото заради надеждата на Израил съм окован с тези вериги.“ (Д А 26:6)21А те му отговориха: „Ние нито писма сме получили за тебе от Юдея, нито някой от братята е дошъл да извести или да каже нещо лошо за тебе.22Все пак желаем да чуем от тебе това, което мислиш, защото ни е известно, че навред се говори против това учение.“ (Д А 24:5)23И като му определиха ден, мнозина дойдоха при него в странноприемницата. А той от сутринта до вечерта им излагаше със свидетелства учението за Божието царство и се опитваше да ги убеди за Иисус и чрез Мойсеевия закон, и чрез Пророците.24Едни се убеждаваха от думите му, а други не вярваха.25И понеже бяха несъгласни помежду си, те взеха да се разотиват. Тогава Павел им каза още и тези думи: „Добре е рекъл Светият Дух на предците ни чрез пророк Исаия:26„Иди и кажи на този народ: „С уши ще чуете и няма да разберете, с очи ще гледате и няма да видите. (Ис 6:9; Мт 13:14; Мк 4:12; Лк 8:10)27Защото сърцето на този народ е закоравяло – с уши трудно слушат и са затворили очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, и да се обърнат, и Аз да ги спася“. (Йн 12:40)28Затова знайте, че Божието спасение е изпратено на езичниците. И те ще чуят!“ (Д А 13:46)29Като каза това, юдеите се разотидоха, спорейки разпалено помежду си[4].30Павел живя цели две години в отделна къща под наем и приемаше всички, които идваха при него,31като проповядваше Божието царство и учеше за Господ Иисус Христос съвсем открито и безпрепятствено.
Деяния 28
Верен
1И когато се спасихме, разбрахме, че островът се наричаше Малта.2А туземците ни показаха необикновено човеколюбие, защото накладоха огън и ни приеха всички, понеже валеше дъжд и беше студено.3И когато Павел събра един куп клони и ги сложи на огъня, една усойница излезе поради топлината и се впи в ръката му.4А туземците, като видяха как змията висеше на ръката му, говореха помежду си: Без съмнение този човек е убиец, когото, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдиетобукв.: Дике, гръцка богиня на правосъдието не го оставя да живее.5Но той тръсна змията в огъня и не му се случи нищо лошо.6А те очакваха, че ще отече или внезапно ще падне мъртъв, но като чакаха много време и видяха, че не му става нищо необичайно, промениха мнението си и говореха, че е бог.7А около това място се намираха именията на най-първия човек от острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.8И се случи бащата на Поплий да лежи болен от треска и дизентерия. А Павел влезе при него и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.9Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, идваха и се изцеляваха,10като ни оказваха и много почести, и когато тръгнахме, ни натовариха с потребното за нуждите ни.11След три месеца отплавахме с един александрийски кораб, който беше презимувал на острова и който имаше за знак Близнаците.12И като стигнахме в Сиракуза, престояхме там три дни.13И оттам, като заобиколихме, стигнахме в Ригия; и след един ден повя южният вятър и на следващия ден дойдохме в Потиоли,14където намерихме братя, които ни замолиха да останем у тях седем дни. И така тръгнахме към Рим,15откъдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевия форум и до трите кръчми да ни посрещнат. И Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри.16А когато влязохме в Рим, стотникът предаде задържаните на началника на стражата; а на Павел се позволи да живее сам с войника, който го пазеше.17И след три дни той свика по-първите от юдеите и като се събраха, им каза: Братя, макар и да не съм сторил нищо против народа или против бащините ни обичаи, пак от Ерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните,18които, като ме разпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мен нямаше нищо достойно за смърт.19Но понеже юдеите се възпротивиха, бях принуден да се отнеса до императора, а не че имах да обвиня в нещо народа си.20По тази причина ви повиках, за да ви видя и да ви говоря, защото заради надеждата на Израил съм вързан с тази верига.21А те му казаха: Ние нито сме получавали писма от Юдея за теб, нито е идвал някой от братята да ни извести или да ни каже нещо лошо за теб.22Но желаем да чуем от теб какво ти мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против тази ерес.23И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там, където живееше; и от сутрин до вечер той им обясняваше и свидетелстваше за Божието царство, и ги уверяваше за Иисус и от Мойсеевия закон, и от пророците.24И едни се убеждаваха от това, което говореше, а други не вярваха.25И понеже не бяха съгласни помежду си, тръгнаха да се разотиват, след като Павел им каза една дума: Добре е казал Светият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е рекъл:26„Иди, кажи на този народ: С уши ще чуете, но никак няма да разберете; и с очи ще гледате, но никак няма да видите.27Защото затлъстя сърцето на този народ и ушите им натегнаха, и очите си затвориха – да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и да ги изцеля.“28Затова, да знаете, че Божието спасение се изпрати на езичниците и те ще го чуят.29(И като каза това, юдеите си отидоха с голяма препирня помежду си.)30А Павел живя цели две години в отделна къща под наем, където приемаше всички, които отиваха при него,31като проповядваше Божието царство и учеше с пълно дръзновение за Господ Иисус Христос, без някой да му забранява.