1След пет дена първосвещеникът Анания дойде със стареи и с някой си ритор Тертил и представиха на управителя обвиненията си против Павел. (Д А 23:2)2И като го повикаха, Тертил започна да го обвинява с думите:3„Винаги и навсякъде с голяма благодарност признаваме, че благодарение на тебе, достопочтени Феликсе, у нас има траен мир и благодарение на твоите грижи – големи успехи за този народ.4Но за да не те отегчавам много, моля те, изслушай със своята снизходителност нашата кратка реч.5Понеже установихме, че този човек е зараза и предизвиква бунтове сред всички юдеи по света, че е водач на назорейската ерес, (Лк 23:2; Д А 16:20; Д А 17:6; Д А 28:22)6който се опита да оскверни дори и храма, ние го хванахме и щяхме да го съдим по нашия закон[1]. (Д А 21:28)7Но хилядникът Лисий дойде и с голяма сила го изтръгна от ръцете ни[2],8като заповяда заедно с него да дойдем при тебе и ние, неговите обвинители[3]. Ако го разпиташ, ти ще можеш да узнаеш за всичко онова, в което ние го обвиняваме.“9Юдеите също потвърдиха, като казаха, че това е така.
Апостол Павел се защитава пред управителя Феликс
10Управителят даде знак на Павел да започне и той отговори: „Понеже зная, че от много години си съдия на този народ, още по-уверено ще говоря в своя защита.11Както ти можеш да установиш, няма и дванадесет дена, откакто дойдох в Йерусалим на поклонение.12Но нито в храма, нито в синагогите, нито в града са ме видели да се препирам с някого или да създавам размирици сред народа.13И те не могат да докажат това, за което сега ме обвиняват.14Но признавам пред тебе това, че според учението, което те наричат ерес, аз служа на Бога на предците ни и вярвам на всичко, което е писано в Закона и в Пророците.15И се надявам на Бога, както и те самите очакват, че ще има възкресение на мъртвите, праведни и неправедни. (Йн 5:29; Д А 23:6)16Затова и аз се старая да имам винаги спокойна съвест пред Бога и пред хората. (Д А 23:1)17След много години дойдох да донеса на своя народ милостиня и приношения.18И тъкмо се бях очистил, в храма ме срещнаха сам, без навалица и без шум, (Д А 21:27)19някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене.20Или тези тук сами да кажат в какво престъпление ме намериха за виновен, когато се явих пред синедриона –21освен само тези думи, които, застанал сред тях, изрекох високо: „Заради вярата във възкресението на мъртвите ме съдите вие днес“.“ (Д А 23:6)22Като чу това, Феликс отложи делото, понеже знаеше доста добре за това учение, и каза: „Ще разгледам делото ви, когато дойде хилядникът Лисий.“ (Д А 9:2; Д А 23:26)23После заповяда на стотника да охранява Павел, но при някои облекчения – да не възпира никого от неговите близки да му служи или да идва при него.
Апостол Павел пред Феликс и Друзила
24След няколко дена дойде Феликс с жена си Друзила, която беше юдейка, и изпрати да повикат Павел, за да чуе от него за вярата в Христос Иисус.25Но когато Павел заговори за Божия справедливост, за въздържанието и за бъдещия съд, Феликс се уплаши и рече: „Сега си иди, а когато намеря време, ще те повикам.“26И тъй като се надяваше, че Павел ще му даде пари, за да го пусне, викаше го често и разговаряше с него.27Но като изминаха две години, Феликс бе заместен от Порций Фест. И понеже искаше да угоди на юдеите, Феликс остави Павел в окови.