Битие 45 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Йосиф се разкрива на братята си

1 Йосиф не можеше повече да се владее. Около него имаше твърде много хора и той извика: „Отстранете всички оттук!“ И никой не остана от тях там, когато Йосиф се разкри пред братята си. (Д А 7:13) 2 И така заплака, че се чуваше навън – чак до двореца. 3 А Йосиф каза на братята си: „Аз съм Йосиф! Как е баща ми?“ Но братята му бяха така смутени, че не можеха да му отговорят. 4 И каза им Йосиф: „Приближете се до мене!“ И когато те се приближиха до него, той повтори: „Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет. 5 Но сега не скърбете и не се укорявайте, че сте ме продали тук. Бог ме изпрати пред вас, за да спася живота ви. (Бит 50:20; Пс 105:17) 6 Тъй като тази е едва втората година, откакто цари глад по земята. Още пет години няма нито да се оре, нито да се жъне. 7 Бог ме изпрати пред вас, за да останете на земята и да бъде спасен животът ви чрез едно чудно избавление. 8 И така, не вие ме изпратихте тука, а Бог. Той ме направи наставник на фараона и управител на дома му, господар на цялата египетска земя. 9 Сега идете бързо при баща ми и му предайте моите думи: Бог ме постави управител над цял Египет. Не се бави и ела при мене! (Д А 7:14) 10 Ти ще живееш в земята Гесем и ще бъдеш близо до мене заедно със синовете и внуците си, с дребния и едрия добитък и цялото си имущество. (Бит 46:28; Бит 47:1) 11 И ще се грижа за тебе, за да не изпаднеш в нищета заедно с твоите близки и добитък, защото още пет години ще има глад. 12 И ето вие и Вениамин виждате, че аз говоря с вас. 13 Разкажете на баща ми за славата, която имам в Египет, и за всичко, което видяхте. И бързо го доведете тук.“ 14 После прегърна брат си Вениамин и дълго плака. Вениамин също плака на рамото на Йосиф. 15 И целува всичките си братя, и като ги прегръщаше, плачеше. А всички те искаха да говорят с него. 16 Новината, че братята на Йосиф са пристигнали, дойде и до двореца и фараонът, и служителите му се зарадваха. 17 Фараонът нареди на Йосиф какво да каже на братята си: „Натоварете животните си и вървете в ханаанската земя! 18 Вземете оттам баща си и семействата си и елате при мене. А аз ще ви дам най-доброто от египетската земя и вие ще се храните от плодовете на тази земя. 19 Кажи им още да вземат от египетската земя колесници за децата и жените си и да доведат баща си тук. 20 И да не жалят за вещите си, защото аз ще им дам най-доброто от цялата египетска земя.“ 21 Така постъпиха синовете на Израил. Йосиф им предостави колесници, както беше заповядал фараонът, и им даде още храна за път. 22 На всеки от тях даде по два ката дрехи, а на Вениамин даде триста сребърника и пет ката дрехи. 23 На баща си изпрати десет осела, натоварени с всичко най-добро от Египет, и десет ослици, натоварени с жито, хляб и храна за обратния път на баща им. 24 После изпрати братята си, като им поръча: „Не се карайте по пътя!“ 25 И те тръгнаха от Египет и пристигнаха при баща си Яков в ханаанската земя. 26 Съобщиха му: „Йосиф е жив и сега е управител над цялата египетска земя.“ Сърцето на Яков обаче не трепна, защото не им вярваше. 27 Но когато му предадоха казаното от Йосиф и като видя колесниците, изпратени от него да го вземат, Яков се оживи. 28 И каза Израил: „Стига ми това, че синът ми Йосиф е още жив. Искам да отида да го видя преди да умра.“

Верен

1 Тогава Йосиф не можа вече да се сдържи пред всичките, които стояха пред него, и извика: Изведете всички отпред мен! И никой не остана при Йосиф, когато той се откри на братята си. 2 И заплака с глас, и египтяните чуха, чу и фараоновият дом. 3 И Йосиф каза на братята си: Аз съм Йосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му. 4 Тогава Йосиф каза на братята си: Елате близо до мен, моля ви! И те се приближиха. И каза: Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет. 5 Сега, не скърбете, и не се гневете на себе си, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да запази живот. 6 Защото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които няма да има нито оран, нито жетва. 7 Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатък на земята и да опазя живота ви за голямо спасение. 8 И така, не вие ме изпратихте тук, а Бог, който ме и направи отец на фараона, господар на целия му дом и управител на цялата египетска земя^[1]. 9 Бързайте, идете при баща ми и му кажете: Така казва синът ти Йосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мен незабавно! 10 Ти ще живееш в гесенската земя и ще бъдеш близо при мен, ти, синовете ти, и синовете на синовете ти, овцете ти, говедата ти и всичко, което имаш. 11 Там ще те храня – защото остават още пет години на глад – за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко, което имаш. 12 И ето, вашите очи и очите на брат ми Вениамин виждат, че моите уста ви говорят. 13 И разкажете на баща ми за цялата ми слава в Египет и всичко, което видяхте. И бързо доведете баща ми тук. 14 Тогава падна на шията на брат си Вениамин и плака; и Вениамин плака на неговата шия. 15 И целуна всичките си братя и плака над тях, и след това братята му разговаряха с него. 16 И слухът се чу във фараоновия дом, като казаха: Братята на Йосиф са дошли. И това се видя добре на фараона и на слугите му. 17 И фараонът каза на Йосиф: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, и идете в ханаанската земя. 18 И като вземете баща си и челядите си, елате при мен, и аз ще ви дам най-доброто на египетската земя и ще се храните от тлъстината на земята. 19 А на теб заповядвам да им кажеш: Така направете: вземете от египетската земя коли за децата си и за жените си и доведете баща си, и елате. 20 При това, не жалете вещите си, защото най-доброто от цялата египетска земя ще бъде ваше. 21 И синовете на Израил направиха така. И Йосиф им даде коли според заповедта на фараона, даде им и храна за из път. 22 На всеки от тях даде дрехи за премяна, а на Вениамин даде триста сребърника и дрехи за пет премени. 23 И на баща си изпрати десет магарета, натоварени с египетски блага, десет магарици, натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из път. 24 Така изпрати братята си, и те си отидоха, и им поръча: Да не се каратеили: да не се страхувате по пътя! 25 И така, те излязоха от Египет и дойдоха в ханаанската земя при баща си Яков. 26 И му съобщиха, като казаха: Йосиф е още жив и е управител на цялата египетска земя^[2]! А сърцето му примря, защото не им вярваше. 27 Но те му разказаха всичко, което Йосиф им беше говорил, и като видя колите, които Йосиф беше изпратил да го вземат, духът на баща им Яков се съживи. 28 И Израил каза: Достатъчно! Синът ми Йосиф е още жив. Ще отида и ще го видя, преди да умра!