Битие 44 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Йосиф изпитва братята си

1 Междувременно Йосиф нареди на иконома си: „Напълни чувалите на тези хора с храна, колкото могат да носят, а парите на всеки от тях сложи в чувала му. 2 Моята сребърна чаша сложи в чувала на най-малкия заедно с парите за купеното от него жито.“ Икономът направи така, както му нареди Йосиф. 3 Сутринта, щом се съмна, пуснаха братята да си тръгнат с ослите си. 4 Още не бяха се отдалечили от града, когато Йосиф каза на иконома си: „Иди настигни онези мъже и им кажи: „Защо отговорихте на доброто със зло? 5 Не пие ли господарят ми от тази чаша и не гадае ли с нея? Лошо постъпихте вие.“ 6 Икономът ги настигна и им предаде тези думи. 7 А те му казаха: „Защо нашият господар говори така? Твоите роби не биха постъпили така. 8 Та ние ти върнахме от ханаанската земя парите, които бяха в чувалите ни. Как бихме откраднали злато и сребро от дома на господаря? 9 У когото от нас се намери чашата, нека да умре, а ние ще сме роби на господаря ни.“ 10 Той се съгласи: „Нека бъде така, както казахте. У когото се намери чашата, той ще ми стане роб, а вие ще бъдете оневинени.“ 11 Те бързо свалиха чувалите си на земята и ги разтвориха. 12 Икономът ги претърси, като започна от чувалите на най-стария и свърши с тези на най-малкия. В чувала на Вениамин той намери чашата. 13 В мъката си братята раздраха дрехите си. Всеки натовари отново осела си и всички се върнаха в града. 14 Юда и братята му отидоха направо в дома на Йосиф, който си беше още вкъщи, и паднаха в нозете му. 15 А Йосиф ги попита: „Какво направихте? Нима не знаехте, че човек като мене може да гадае?“ 16 Юда отвърна: „Какво да ти кажем, господарю? Какво да измислим, за да се оправдаем пред тебе? Явно сме грешни пред Бога и нека станем твои роби ние и онзи, в чиито ръце се намери чашата.“ 17 Йосиф каза: „Няма да постъпя така. Роб при мене ще остане само онзи, у когото беше намерена чашата, а вие се върнете при баща си с мир.“ 18 Юда пристъпи плахо към него и му каза: „Господарю, нека ти кажа нещо откровено, въпреки че ти си като фараон и недей да се гневиш на роба си. 19 Преди господарят ми беше питал робите си дали имаме баща или брат. 20 Ние тогава отговорихме на нашия господар, че имаме възрастен баща и малък брат, роден в старините на баща ни. Най-малкият син имаше едноутробен брат, който умря, и така Вениамин остана единствен от тази майка и баща ни много го обича. 21 Ти тогава ни каза да го доведем при тебе да го видиш. 22 А ние отговорихме на господаря ни, че момчето не може да се отдели от баща си, защото, ако го изостави, баща ни ще умре. 23 Но ти ни каза тогава, че ако не дойде с нас най-малкият ни брат, да не се мяркаме пред тебе. 24 Когато се върнахме при твоя роб, нашия баща, ние му предадохме думите на господаря ни. 25 След време баща ни каза да дойдем и да купим пак малко жито. 26 Ние му отговорихме, че няма да тръгнем, освен ако не вземем с нас най-малкия си брат, защото не можем да се изправим пред тебе, ако с нас не е най-малкият ни брат. 27 А твоят роб, нашият баща, ни припомни, че жена му родила двама синове и 28 единият си отишъл от него завинаги, и сигурно наистина е разкъсан, защото не го е видял повече. (Бит 37:33) 29 Сега, ако вземем и този и с него се случи нещо лошо, ще го вкараме него, стария човек, с тъгата му в гроба. 30 И така, ако се върна при твоя роб, нашия баща, без момчето, което той много обича, 31 и той разбере, че детето го няма с мене, ще умре. Тогава ние, робите ти, ще вкараме стария човек с тъга в гроба. 32 И освен това се наех да отговарям пред баща си за момчето и обещах: ако не го доведа обратно, да съм виновен пред баща си през целия си живот. (Бит 43:9) 33 И така, нека аз, твоят роб, остана роб на господаря си вместо момчето, а то да се върне с братята си. 34 Как да застана пред баща си, ако момчето не е с мене? Не искам да видя и да преживея скръбта на баща си.“

Верен

1 После заповяда на домакина си, като му каза: Напълни чувалите на мъжете с храна, колкото могат да носят, и сложи парите на всекиго отгоре в чувала му, 2 и сложи чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той направи според това, което каза Йосиф. 3 На сутринта, щом съмна, изпратиха мъжете и магаретата им. 4 А когато бяха излезли от града и не се бяха отдалечили много, Йосиф каза на домакина си: Стани, тичай след мъжете и като ги стигнеш, им кажи: Защо върнахте зло за добро? 5 Не е ли тази чашата, с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте, като сторихте това. 6 И домакинът ги настигна и им каза тези думи. 7 А те му казаха: Защо говори господарят ни такива думи? Не, слугите ти няма да направят такова нещо! 8 Ето, ние ти върнахме от ханаанската земя парите, които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато от дома на господаря ти? 9 Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, а също и ние нека бъдем роби на господаря ти! 10 А той каза: Нека бъде според думите ви: у когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие ще бъдете невинни. 11 Тогава те бързо снеха чувалите си на земята и всеки отвори своя чувал. 12 И той претърси, като започна от най-възрастния и свърши с най-младия; и чашата се намери в чувала на Вениамин. 13 Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки магарето си и се върнаха в града. 14 И Юда и братята му дойдоха в дома на Йосиф – а той още беше там – и паднаха пред него на земята. 15 И Йосиф им каза: Какво е това, което сторихте? Не знаете ли, че човек като мен може да гадае? 16 Тогава Юда каза: Какво да кажем на господаря си? Какво да говорим и как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, слуги сме на господаря си, както ние, така и онзи, у когото се намери чашата. 17 Но Йосиф каза: Не, това няма да сторя! Онзи, у когото се намери чашата, той ще ми бъде слуга, а вие си идете с мир при баща си. 18 Тогава Юда се приближи до него и каза: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума в ушите на господаря си, и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като фараона. 19 Господарят ми попита слугите си, като каза: Имате ли баща или брат? 20 И казахме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, а неговият брат умря, така че само той остана от майка си, и баща му го обича. 21 И ти каза на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си. 22 И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре. 23 А ти каза на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма да видите вече лицето ми. 24 И отидохме при слугата ти, баща ни, и му разказахме това, което беше казал моят господар. 25 А когато баща ни каза: Идете пак, купете ни малко храна; 26 ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас. 27 И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди двама сина: 28 Единият излезе от мен и си казах: Сигурно звяр го е разкъсал; и досега не съм го видял; 29 и ако ми отнемете и този, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в Шеол. 30 И сега, ако отида при слугата ти, баща ни, и момчето не е с нас, понеже душата му е свързана с неговата душа, 31 като види, че момчето го няма, ще умре. И слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в Шеол. 32 Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за момчето, като каза: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда завинаги виновен пред баща си. 33 И сега, моля ти се, нека слугата ти остане вместо момчето слуга на господаря ми, а момчето нека отиде с братята си. 34 Защото как да отида аз при баща си, ако момчето не е с мен? Да не видя злото, което ще сполети баща ми!