Битие 42:1 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Братята на Йосиф идват в Египет за храна

1 Когато Яков научи, че в Египет има жито, рече на синовете си: „Какво чакате? 2 Чух, че в Египет има жито. Идете и купете, за да преживеем.“ (Д А 7:12) 3 Десет от Йосифовите братя отидоха в Египет да купят жито; 4 Яков не пусна Йосифовия брат Вениамин с братята му, защото си помисли да не би да се случи нещо лошо с него. 5 И така, Израилевите синове, както и много други, дойдоха да купят жито, защото в цялата ханаанска земя цареше глад. 6 А тук управляваше Йосиф и той продаваше житото на хората. Братята на Йосиф дойдоха при него и дълбоко му се поклониха. 7 Като видя братята си, Йосиф ги позна, но се престори, че са му непознати, и се обърна троснато към тях: „Откъде идвате?“ А те отговориха: „От ханаанската земя, за да купим храна.“ 8 Йосиф разпозна братята си, но те него – не. 9 Йосиф си спомни сънищата, които беше сънувал. Каза им: „Вие сте съгледвачи, дошли да огледат слабите места на тази земя.“ (Бит 37:5) 10 А те му отговориха: „Не, господарю, робите ти дойдоха само да купят жито за храна; 11 ние всички сме деца на един човек и сме честни хора. Робите ти не са съгледвачи.“ 12 Той повтори: „Не, вие сте дошли да огледате слабите места на тази земя.“ 13 А те отново му казаха: „Ние, твоите роби, сме дванадесет братя и сме синове на един човек, който живее в ханаанската земя. Най-малкият остана при баща ни, а един от нас вече го няма.“ 14 Йосиф настояваше: „Нали ви казах, че сте съгледвачи. 15 Затова вие ще бъдете проверени. Кълна се във фараона, че вие няма да си тръгнете оттук, докато не дойде тук и най-малкият ви брат. 16 Пратете един от вас, който да доведе брат ви. А вие дотогава ще бъдете задържани. Така ще стане ясно дали казвате истината. Ако лъжете, кълна се във фараона, вие наистина сте съгледвачи.“ 17 И ги затвори за три дена. 18 На третия ден Йосиф им каза: „Ето какво трябва да направите, за да останете живи, защото аз се боя от Бога. 19 Ако сте честни хора, нека един от вас остане в къщата, дето сте затворени, а другите идете, занесете жито на изгладнелите си домашни. 20 Доведете най-малкия си брат при мене, за да се оправдаят думите ви и да не умрете.“ Така и направиха. 21 И братята започнаха да говорят помежду си: „Наистина сме виновни пред нашия брат, чието страдание виждахме. Той ни молеше за милост, но ние не искахме да го чуем. Затова и сега ни постигна тази беда.“ 22 Рувим им каза: „Нали ви казвах да не постъпвате така с момчето, но вие не ме послушахте. Ето сега дойде и възмездието.“ (Бит 37:21) 23 Те не подозираха, че Йосиф ги разбира, защото с него говореха чрез преводач. 24 А Йосиф излезе оттам и заплака. По-късно се върна и говори отново с тях. Избра от всички Симеон и заповяда да го вържат пред очите им. (Бит 43:30) 25 И Йосиф нареди да напълнят чувалите им с жито, парите им да поставят обратно в чувала на всеки и да им дадат храна за път. Така и постъпиха с тях. 26 Те натовариха житото на ослите си и потеглиха оттам. 27 Привечер един от тях отвори своя чувал, за да нахрани осела си, и там най-отгоре видя парите си. 28 Той каза на братята си: „Парите са ми върнати и са в чувала ми.“ Притесниха се много и уплашени се питаха един друг: „Какво прави Бог с нас?“ 29 Върнаха се при баща си Яков в ханаанската земя и му разказаха всичко, което им се случи: 30 „Управителят на онази земя беше груб с нас и ни помисли за съгледвачи. 31 Ние му казахме, че сме честни хора и не сме съгледвачи, че 32 сме дванадесет братя, синове на нашия баща, и единия от нас вече го няма. А най-малкият остана при баща ни в ханаанската земя. 33 А управителят на онази земя ни каза: „Ето как ще позная дали сте честни хора. Оставете при мене един от братята си, а вие вземете жито за гладното си домочадие и си вървете. 34 После се върнете и доведете при мене най-малкия си брат. Тогава ще се убедя, че не сте съгледвачи, а честни човеци. И ще пусна брат ви, а вие ще можете да търгувате в тази земя.“ 35 Когато изпразваха чувалите си, намериха вътре парите. Като видяха кесиите си, те и баща им се изплашиха. 36 И баща им Яков каза: „Отнехте ми децата. Йосиф го няма и Симеон вече го няма, а сега искате и Вениамин да вземете. Защо ми се случва всичко това?“ 37 Рувим отговори на баща си: „Убий двамата ми синове, ако най-малкия не ти го върна. Дай ми го и аз ще ти го доведа обратно.“ 38 А Яков каза: „Синът ми няма да тръгне с вас, защото брат му умря и той остана сам. Ако с него се случи нещастие по пътя, по който отивате, ще ме вкарате мене, стария човек, с тъга в гроба.“ (Бит 37:35; Бит 42:4)

Верен

1 А когато Яков видя, че в Египет се намира жито, Яков каза на синовете си: Защо се гледате един друг? 2 И каза: Ето, чух, че в Египет се намира жито. Слезте там и ни купете оттам, за да живеем и да не измрем! 3 Тогава десетимата братя на Йосиф слязоха да купят жито от Египет. 4 А Яков не изпрати Вениамин, брата на Йосиф, заедно с братята му, защото казваше: Да не би да му се случи нещастие^[1]. 5 И така, между онези, които идваха, дойдоха и синовете на Израил да купят жито, защото и в ханаанската земя имаше глад. 6 А Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше жито на целия народ на онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лице до земята. 7 А Йосиф, като видя братята си, ги позна, но се престори, че им е чужд, говореше им грубо и им каза: Откъде идвате? А те казаха: От ханаанската земя, за да купим храна. 8 И Йосиф позна братята си, но те не го познаха. 9 Тогава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше сънувал за тях, им каза: Вие сте шпиони^[2], дошли сте да шпионирате голотата на тази земя! 10 А те му казаха: Не, господарю мой, слугите ти дойдоха да си купят храна! 11 Ние всички сме синове на един човек, честни хора сме, слугите ти не са шпиони! 12 Но той им каза: Не, дошли сте да шпионирате голотата на земята! 13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в ханаанската земя, и ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма вече. 14 И Йосиф им каза: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте. 15 Ето как ще бъдете изпитани: Жив е фараонът – няма да излезете оттук, ако не дойде тук и по-младият ви брат^[3]! 16 Пратете един от вас да доведе брат ви, а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви дали говорите истина. И ако не – жив е фараонът – наистина вие сте шпиони^[4]! 17 И ги постави под стража за три дни. 18 А на третия ден Йосиф им каза: Това направете, и ще живеете, защото аз се боя от Бога: 19 Ако сте честни, нека остане един от братята ви в къщата, в която сте затворени, а вие идете, закарайте жито за глада на домовете си 20 и ми доведете най-младия си брат^[5]. Така ще се докаже, че думите ви са истинни, и няма да умрете. И така направиха. 21 И си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, защото видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше, но ние не го послушахме. Затова ни постигна това бедствие. 22 А Рувим им отговори и каза: Не ви ли говорих тези думи: Не съгрешавайте против детето! Но вие не послушахте, затова, ето, кръвта му се изисква. 23 А те не знаеха, че Йосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач. 24 И той се оттегли от тях и плака. После, като се върна при тях, им говореше. И взе измежду тях Симеон и го върза пред очите им. 25 Тогава Йосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му и да им дадат храна за из път. И така им направиха. 26 А те натовариха житото на магаретата си и си тръгнаха оттам. 27 Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на магарето си, видя, парите си, ето, бяха отгоре в чувала^[6]. 28 И каза на братята си: Парите ми са върнати – наистина, ето ги в чувала ми! Тогава сърцата им се ужасиха и те с трепет си говореха един на друг и казваха: Какво е това, което ни стори Бог? 29 И като дойдоха при баща си Яков в ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се беше случило. 30 И казаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говори грубо и ни взе за хора, дошли да шпионират странатаст. 9-16;. 31 Но ние му казахме: Честни хора сме, не сме шпиони, 32 дванадесет братя сме, синове на един баща; единият го няма вече, а най-младият е днес при баща ни в ханаанската земя. 33 И човекът, господарят на земята, каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от братята при мен и вземете жито за глада на домовете си, и си идете, 34 и ми доведете най-младия си брат^[7]. Тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще ви пусна брат ви, и вие ще търгувате в тази земя. 35 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите беше в чувала му. И те и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си. 36 Тогава баща им Яков им каза: Вие ме оставихте без деца – Йосиф го няма вече и Симеон го няма вече, и искате и Вениамин да вземете! Върху мен падна всичко това! 37 А Рувим, като говореше на баща си, каза: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа! Предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа. 38 А Яков каза: Синът ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана. Ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, ще свалите бялата ми коса със скръб в Шеол^[8].