1А в осемнадесетата година на Юдейския цар Йосафат Йорам, Ахаавовият син, се възцари над Израил в Самария; и царува дванадесет години. (4 Цар 1:17)2Той върши зло пред ГОСПОДА, но не както баща му и майка му, защото вдигна Вааловия кумир, който беше направил баща му. (3 Цар 12:28; 3 Цар 12:31; 3 Цар 12:32; 3 Цар 16:31; 3 Цар 16:32)3Обаче беше привързан към греховете на Еровоам, Наватовия син, който подтикна Израил да греши; не се отказа от тях.4А моавският цар Миса имаше стада и даваше като данък на Израилевия цар вълната от сто хиляди агнета и сто хиляди овни. (Ис 16:1)5Но когато Ахаав умря, моавският цар въстана срещу Израилевия цар. (4 Цар 1:1)6Затова цар Йорам излезе тогава от Самария и събра целия Израил.7И като отиваше, той прати до Юдейския цар Йосафат да кажат: Моавският цар въстана против мене; ще дойдеш ли с мене на бой против Моав? А Йосафат отговори: Ще дойда; аз съм, както си ти, моят народ – както твоят народ, моите коне – както твоите коне. (3 Цар 22:4)8Попита още: През кой път да минем? А той отговори: През пътя за Едомската пустиня.9И така, Израилевият цар и Юдейският цар, и едомският цар отидоха и направиха седемдневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях.10Тогава Израилевият цар каза: Уви! Наистина ГОСПОД свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав!11А Йосафат попита: Няма ли тук ГОСПОДЕН пророк, за да се допитаме до ГОСПОДА чрез него? И един от слугите на Израилевия цар му отговори: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце. (3 Цар 22:7)12Тогава Йосафат каза: ГОСПОДНЕТО слово е в него. И така, Израилевият цар, Йосафат и едомският цар слязоха при Елисей. (4 Цар 2:25)13А Елисей запита Израилевия цар: Какво има между мен и теб? Иди при пророците на баща си и на майка си. Израилевият цар му отвърна: Не, защото ГОСПОД свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав. (Съд 10:14; Рут 1:15; 3 Цар 18:19; Ез 14:3)14А Елисей каза: Заклевам се в живота на ГОСПОДА на Силите, на Когото служа, че наистина, ако не почитах присъствието на Юдейския цар Йосафат, не бих погледнал към тебе, нито бих те видял. (3 Цар 17:1; 4 Цар 5:16)15А сега ми доведете един музикант. Докато музикантът свиреше, ГОСПОДНЯТА ръка дойде върху Елисей. (1 Цар 10:5; Ез 1:3; Ез 3:14; Ез 3:22; Ез 8:1)16И той каза: Така говори ГОСПОД: Направи цялата тази долина на трапове; (4 Цар 4:3)17защото така казва ГОСПОД: Без да видите вятър и дъжд, пак тази долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви.18Но това е малко нещо пред очите на ГОСПОДА. Той освен това ще предаде и Моав в ръката ви;19и ще победите всеки укрепен град и всеки отбран град, ще повалите всяко добро дърво, ще запушите всички водни извори и ще засипете с камъни всяка добра земя.20На сутринта, когато се принасяше приносът, ето, дойдоха води от едомския път и земята се напълни с вода. (Изх 29:39; Изх 29:40)21А като чуха всички моавци, че царете са дошли да се бият с тях, се събраха всички, които можеха да държат меч и нагоре, и застанаха на границата.22След като станаха на сутринта и слънцето изгря върху водите, моавците видяха водите отсреща червени като кръв и казаха:23Това е кръв; непременно царете са се били помежду си и са се поразили един друг; и така, сега към плячката, Моаве!24А когато дойдоха в Израилевия стан, израилтяните станаха и поразиха моавците, така че онези побегнаха пред тях; и като поразяваха моавците, влязоха в земята им.25Израилтяните събориха градовете и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си и я напълниха, запушиха всички водни извори и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-арасет оставиха камъните му, но бойците с прашка го заобиколиха и го поразиха. (Ис 16:7; Ис 16:11)26Моавският цар, когато видя, че губи сражението, събра около себе си седемстотин мечоносци, за да пробият път до едомския цар; но не можаха.27Тогава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, и го принесе в жертва всеизгаряне на стената. Затова настана голямо възмущение сред израилтяните; и те се оттеглиха от него и се върнаха в земята си.