1А една от жените на пророческите ученици извика към Елисей: Слугата ти, мъжът ми, умря. Ти знаеш, че той се боеше от ГОСПОДА; а заемодавецът дойде да вземе за себе си двамата ми сина за роби. (Лев 25:30; 3 Цар 20:35; Мт 18:25)2Елисей я попита: Какво да направя за тебе? Кажи ми какво имаш вкъщи? А тя отговори: Слугинята ти няма нищо вкъщи освен един съд с дървено масло.3Елисей каза: Иди, вземи на заем от всичките си съседи много празни съдове. (4 Цар 3:16)4После влез, затвори вратата зад себе си и синовете си и наливай от маслото във всички тези съдове; пълните слагай настрана.5И така, тя си отиде от него и затвори вратата зад себе си и синовете си; и те донасяха съдовете при нея, а тя наливаше.6След като съдовете се напълниха, жената каза на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той и отговори: Няма друг съд. И маслото престана.7Тогава тя дойде и извести на Божия човек. А той и каза: Иди, продай маслото и плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти.
Елисей възкресява сина на сунамката
8Един ден Елисей замина в Сунам, където имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти минаваше, се отбиваше там, за да яде хляб. (И Н 19:18)9После жената каза на мъжа си: Ето сега, знам, че този, който постоянно наминава у нас, е свят Божий човек.10Да направим, моля те, една малка стаичка над стената и да сложим в нея за него легло, маса, стол и светилник, за да се отбива там, когато идва при нас.11И един ден, когато Елисей дойде там, отби се в стаичката и лежеше в нея,12каза на слугата си Гиезий: Повикай тази сунамка. И той я повика и тя застана пред него.13Елисей нареди на Гиезий: Кажи и сега: Ето, ти си положила всички тези грижи за нас; какво да направим за тебе? Желаеш ли да говорим за тебе на царя или на военачалника? А тя отговори: Не, аз живея между своя народ.14Тогава Елисей попита: И така, какво да направим за нея? А Гиезий отговори: Тя няма син, а мъжът и е стар.15Пророкът каза: Повикай я. И когато я повика, тя застана пред вратата.16Елисей и каза: Догодина по това време ще имаш син в обятията си. А тя отговори: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си. (Бит 18:10; Бит 18:14; 4 Цар 4:28)17Но жената зачена и роди син на другата година по същото време, както и каза Елисей.18И когато детето порасна, излезе един ден при баща си и жътварите.19То каза на баща си: Главата ми! Главата ми! А бащата нареди на един от момците: Занеси го при майка му.20Той го взе и го занесе при майка му; детето седя на коленете и до пладне и тогава умря.21А тя се качи и го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе.22Тогава повика мъжа си и каза: Изпрати, моля, един от момците и една от ослиците, за да побързам да отида при Божия човек и да се върна.23А той отвърна: Защо отиваш при него днес? Не е нито нов месец, нито събота. А тя каза: Бъди спокоен.24Тогава оседла ослицата и каза на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мен, освен ако ти заповядам.25И така, жената отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезий: Ето там сунамката! (4 Цар 3:25)26Сега тичай да я посрещнеш и и кажи: Добре ли си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.27А когато дойде при Божия човек на планината, тя се хвана за краката му; а Гиезий се приближи, за да я отблъсне. Но Божият човек каза: Остави я, защото душата и е преогорчена, а ГОСПОД е скрил причината от мен и не ми я е явил.28Тя попита: Искала ли съм син от господаря си? Не казах ли: Не ме лъжи? (4 Цар 4:16)29Тогава Елисей каза на Гиезий: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка и иди. Ако срещнеш човек, да не го поздравиш, ако те поздрави някой, да не му отговориш; и положи тоягата ми върху лицето на детето. (Изх 7:19; Изх 14:16; 3 Цар 18:46; 4 Цар 2:8; 4 Цар 2:14; 4 Цар 9:1; Лк 10:4; Д А 19:12)30А майката на детето каза: Заклевам се в живота на ГОСПОДА и в живота на душата ти, че няма да те оставя. И така, той стана и отиде след нея. (4 Цар 2:2)31А Гиезий мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но то нямаше нито глас, нито слух. Затова слугата се върна да посрещне Елисей и му извести: Детето не се събуди. (Йн 11:11)32И когато Елисей влезе в къщата, детето лежеше умряло, положено на леглото му.33Пророкът влезе, затвори вратата зад тях двамата и се помоли на ГОСПОДА. (3 Цар 17:20; 4 Цар 4:4; Мт 6:6)34Тогава той се качи и легна върху детето, и като сложи устата си върху неговите уста, очите си върху неговите очи и ръцете си върху неговите ръце, се простря върху него; и тялото на детето се стопли. (3 Цар 17:21; Д А 20:10)35После Елисей се оттегли и ходеше насам-натам из къщата. След това пак се качи и се простря върху него; тогава детето кихна седем пъти и отвори очите си. (3 Цар 17:21; 4 Цар 8:1; 4 Цар 8:5)36Елисей извика Гиезий и каза: Повикай сунамката. И той я повика. Когато жената влезе при Елисей, той и каза: Вземи сина си.37И тя падна в краката му и се поклони до земята, вдигна сина си и излезе. (3 Цар 17:23; Евр 11:35)
Елисей извършва още две чудеса
38Елисей пак дойде в Галгал, когато имаше глад в земята. Пред него седяха пророческите ученици и го слушаха, а той каза на слугата си: Сложи големия котел и свари вариво за пророческите ученици. (4 Цар 2:1; 4 Цар 2:3; 4 Цар 8:1; Лк 10:39; Д А 22:3)39Затова един от тях излезе на полето, за да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички и напълни дрехата си. После се върна и ги наряза в котела с варивото, понеже не знаеше, че са отровни.40После сипаха на хората да ядат, а като ядоха от варивото, извикаха: Божий човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат повече от него. (Изх 10:17)41А пророкът нареди: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела, каза: Сипи на народа да яде. И в котела нямаше нищо отровно. (Изх 15:25; 4 Цар 2:21; 4 Цар 5:10; Йн 9:6)42В това време един човек от Ваалсалиса дойде и донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито, небелени. Божият човек каза: Дай на народа да яде. (1 Цар 9:4; 1 Цар 9:7; 1 Кор 9:11; Гал 6:6)43А слугата му каза: Какво! Да сложа ли това пред стотина човека? А той отговори: Дай на народа да яде, защото така казва ГОСПОД: Ще се нахранят и ще остане излишък. (Лк 9:13; Лк 9:17; Йн 6:9; Йн 6:11)44Тогава той сложи пред тях и се нахраниха, и остана излишък според ГОСПОДНЕТО слово. (Мт 14:20; Мт 15:37; Йн 6:13)