1Известиха на Йоав: Царят плаче и тъжи за Авесалом.2Така в онзи ден победата се превърна в печал сред целия народ. Защото в онзи ден народът чу да казват: Царят бил опечален за сина си.3И през онзи ден народът влизаше в града скришно, като засрамени хора, които се спотайват, когато бягат от сражението. (2 Цар 19:32)4А царят покри лицето си и викаше силно: Сине мой, Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой! (2 Цар 15:30; 2 Цар 18:33)5Тогава Йоав влезе при царя в къщата и каза: Ти посрами лицата на всичките си слуги, които опазиха днес живота ти, живота на синовете и дъщерите ти, живота на жените ти и живота на наложниците ти.6Понеже обичаш онези, които те мразят, а мразиш онези, които те обичат. Ти показа днес, че за тебе не са нищо военачалници и слуги. Днес разбрах, че ако Авесалом беше останал жив, а ние всички бяхме измрели днес, тогава щеше да ти е угодно.7Стани сега, излез и говори насърчително на слугите си. Защото се заклевам в ГОСПОДА, че ако не излезеш, няма да остане с тебе тази нощ нито един човек, а това ще бъде по-лошо за теб от всички злини, които са те сполетели от младостта ти до сега.8Тогава царят стана и седна в портата. И известиха на целия народ, като казаха: Царят седи в портата. И целият народ дойде при царя. А Израил беше побегнал, всеки в шатъра си.
Давид се завръща в Йерусалим
9Тогава целият народ на всичките Израилеви племена се препираше, като казваше: Царят ни е избавил от ръката на неприятелите ни и той ни е освободил от ръката на филистимците, а сега побегна от земята заради Авесалом. (2 Цар 15:14)10Сега, след като в сражението умря Авесалом, когото помазахме за цар над нас, защо не говорите нищо за възвръщането на царя?11Тогава цар Давид прати до свещениците Садок и Авиатар да им кажат: Говорете на Юдовите старейшини: Защо вие сте последни да възвърнете царя в дома му, тъй като думите на целия Израил (според донесенията до царя) са да го възвърнат в дома му?12Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът. Защо сте последни да възвърнете царя? (2 Цар 5:1)13А най-вече на Амаса кажете: Не си ли ти моя кост и моя плът? Така да ми направи Бог – да! – и повече да прибави, ако ти не бъдеш винаги военачалник пред мене вместо Йоав. (Рут 1:17; 2 Цар 17:25)14И той склони сърцата на всичките Юдови мъже като на един човек; така че те пратиха до царя да му кажат: Върни се ти и всички твои слуги. (Съд 20:1)15И така, царят се върна и дойде до Йордан. А Юда дойде до Галгал, за да посрещне царя и да преведе царя през Йордан. (И Н 5:9)16Тогава вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, побърза да слезе с Юдовите мъже да посрещне цар Давид. (2 Цар 16:5; 3 Цар 2:8)17С него бяха хиляда мъже от Вениамин, също и слугата на Сауловия дом Сива, петнадесетте му сина и двадесет слуги. Те бързо преминаха Йордан да отидат при царя. (2 Цар 9:2; 2 Цар 9:10; 2 Цар 16:1; 2 Цар 16:2)18После премина ладия, за да преведе семейството на царя и да му послужи за каквото би му се видяло за добре. И Семей, Гираевият син, падна пред царя, когато той щеше да премине Йордан, и каза на царя:19Нека не ми вменява господарят ми беззаконие. Нека не помни това, в което се провини слугата ти в деня, когато господарят ми, царят, излизаше от Йерусалим, и да не го сложи царят в сърцето си. (1 Цар 22:15; 2 Цар 13:33; 2 Цар 16:5)20Защото аз, слугата ти, признавам, че съгреших. Затова дойдох днес пръв от целия Йосифов дом, за да сляза и посрещна господаря си, царя. (2 Цар 16:5)21Но Ависей, Саруиният син, каза: Не трябва ли да бъде убит Семей затова, че прокле ГОСПОДНИЯ помазаник? (Изх 22:28)22А Давид отговори: Какво има между мен и вас, Саруини синове, че ми ставате днес противници? Бива ли да бъде убит човек днес в Израил? Защото не зная ли, че аз съм днес цар над Израил? (1 Цар 11:13; 2 Цар 16:10)23И царят каза на Семей: Няма да умреш. И царят му се закле. (3 Цар 2:8; 3 Цар 2:9; 3 Цар 2:37; 3 Цар 2:46)24Също и Сауловият син, Мемфивостей, слезе да посрещне царя. Той нито краката си беше умил, нито брадата си пригладил, нито дрехите си изпрал от деня, когато царят беше заминал, до деня, когато се върна с мир. (2 Цар 9:6)25А когато дойде от Йерусалим да посрещне царя, царят му каза: Защо не дойде с мене, Мемфивостей? (2 Цар 16:17)26А той отговори: ГОСПОДАРЮ мой, царю, слугата ми ме измами, като каза: Ще си оседлая един осел, за да се кача на него, за да ида с царя, понеже слугата ти е хром.27И той е наклеветил слугата ти на господаря ми, царя. Но господарят ми, царят, е като Божий ангел; и така, направи каквото ти се вижда угодно. (2 Цар 14:17; 2 Цар 14:20; 2 Цар 16:3)28Защото целият ми бащин дом можеше да се определи за смърт пред господаря ми, царя. Но при все това ти постави слугата си между онези, които ядяха на трапезата ти. Затова какво право имам аз вече да се оплаквам още на царя? (2 Цар 9:7; 2 Цар 9:10; 2 Цар 9:13)29Царят му каза: Защо продължаваш да говориш за работите си? Аз казвам: Ти и Сива си разделете земите.30А Мемфивостей отвърна на царя: Дори всичките нека вземе той, тъй като господарят ми, царят, се е върнал в дома си с мир.31Също и галаадецът Верзелай слезе от Рогелим и премина Йордан с царя, за да го изпрати отвъд Йордан. (3 Цар 2:7)32А Верзелай беше много стар, на възраст осемдесет години. Беше прехранвал царя, когато Давид пребиваваше в Маханаим, защото беше много богат човек. (2 Цар 17:27)33И царят каза на Верзелай: Премини с мен и ще те издържам при себе си в Йерусалим.34А Верзелай отвърна на царя: Колко е числото на годините на живота ми, за да отида с царя в Йерусалим?35Днес съм на възраст осемдесет години. Мога ли да различавам между добро и лошо? Може ли слугата ти да усеща какво яде или какво пие? Мога ли да чуя вече гласа на певците или певиците? И така, защо слугата ти да бъде още товар на господаря ми, царя? (Пс 90:10)36Слугата ти е помислил да премине Йордан с царя само за малко разстояние; а защо царят да ми даде за това такова възнаграждение?37Нека се върне слугата ти, за да умра в града си при гроба на баща си и майка си. Но, ето, слугата ти Хамаам, той нека премине с господаря ми, царя; и стори с него, както ти се вижда угодно. (3 Цар 2:7; Ер 41:17)38Тогава царят каза: Хамаам ще премине с мен. Аз ще му сторя, каквото на тебе се вижда угодно; а и на тебе ще сторя всичко, каквото поискаш от мен.39И така целият народ премина Йордан. След като царят премина, той целуна Верзелай и го благослови; и той се върна у дома си. (Бит 31:55)40След това царят продължи пътя си до Галгал. Хамаам замина с него; заедно с целия Юдов народ, както и половината от Израилевия народ, съпроводиха царя.41Тогава всички Израилеви мъже дойдоха при царя и му казаха: Защо те откраднаха братята на Юдовите мъже и съпроводиха царя и семейството му през Йордан заедно с всички Давидови мъже? (2 Цар 19:15)42А всички Юдови мъже отговориха на Израилевите мъже: Защото царят е наш сродник. Защо се сърдите за това? Дали изядохме нещо от царя или даде ли ни той някакъв дар? (2 Цар 19:12)43А Израилевите мъже отговориха на Юдовите мъже: Ние имаме десет части в царя и даже имаме по-голямо право над Давид от вас. Защо ни пренебрегнахте? Не говорихме ли ние първи да възвърнем царя си? Но думите на Юдовите мъже бяха по-остри от думите на Израилевите мъже. (Съд 8:1; Съд 12:1)