2 Царе 12

Библия, ревизирано издание

1 Тогава ГОСПОД прати Натан при Давид. И той, като дойде при него, му каза: В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах. (2 Цар 14:5; 3 Цар 20:35; Пс 51:1; Ис 5:3)2 Богатият имаше много овце и говеда,3 а сиромахът нямаше нищо друго освен едно малко женско агне, което беше купил и което хранеше. То беше пораснало заедно с него и децата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше и на скута му лежеше. То му беше като дъщеря.4 И един пътник дойде при богатия. На него му досвидя да вземе от своите овце и от своите говеда да сготви за пътника, който беше дошъл при него, а взе агнето на сиромаха и го сготви за човека, който беше дошъл при него.5 Тогава гневът на Давид пламна силно против този човек и той каза на Натан: В името на живия ГОСПОД, човекът, който е направил това, заслужава смърт.6 Той и ще плати за агнето четирикратно, понеже е сторил това дело и понеже не се е смилил. (Изх 22:1; Лк 19:8)7 Тогава Натан каза на Давид: Ти си този човек. Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израил и те избавих от Сауловата ръка. (1 Цар 16:13)8 Дадох ти дома на господаря ти, жените на господаря ти в скута ти, дадох ти Израилевия и Юдовия дом. Ако това беше малко, бих прибавил това и това.9 Защо ти презря словото на ГОСПОДА и извърши зло пред очите Му? Ти порази с меч хета Урия и си взе за жена неговата жена, а него ти уби с меча на амонците. (Чис 15:31; 1 Цар 15:19; 2 Цар 11:15; 2 Цар 11:27)10 Сега няма никога да се оттегли меч от дома ти, понеже ти Ме презря и взе жената на хета Урия, за да ти бъде жена. (Ам 7:9)11 Така казва ГОСПОД: Ето, от твоя дом ще повдигна против тебе злини. Ще взема жените ти пред очите ти, ще ги дам на ближния ти и той ще лежи с жените ти пред това слънце. (Вт 28:30; 2 Цар 16:22)12 Защото ти си извършил това тайно, а Аз ще извърша това нещо пред целия Израил и пред слънцето. (2 Цар 16:22)13 Тогава Давид каза на Натан: Съгреших пред ГОСПОДА. А Натан отговори на Давид: И ГОСПОД отстрани греха ти; няма да умреш. (1 Цар 15:24; 2 Цар 24:10; Йов 7:20; Йов 7:21; Пс 32:1; Пс 32:5; Пс 51:4; Пр 28:13; Мих 7:18; Зах 3:4)14 Но понеже чрез това дело ти си дал голяма причина на ГОСПОДНИТЕ врагове да хулят, затова детето, което ти се е родило, непременно ще умре. (Ис 52:5; Ез 36:20; Ез 36:21; Рим 2:24)15 И Натан си отиде у дома. А ГОСПОД порази детето, което Уриевата жена роди на Давид, и то се разболя.16 И така, Давид се моли на Бога за детето. Давид пости, влезе и пренощува, легнал на земята. (2 Цар 13:31)17 И старейшините на дома му станаха и дойдоха при него, за да го вдигнат от земята, но той отказа, нито вкуси хляб с тях.18 На седмия ден детето умря. И слугите на Давид се бояха да му съобщят, че детето е умряло, защото си казваха: Докато детето беше още живо, му говорехме и той не слушаше думите ни. Колко ли ще се измъчва, ако му кажем, че детето е умряло!19 Но Давид, като видя, че слугите му шепнеха помежду си, разбра, че детето беше умряло. Затова Давид каза на слугите си: Умря ли детето? А те отговориха: Умря.20 Тогава Давид стана от земята, уми се и се помаза. Като смени дрехите си, влезе в ГОСПОДНИЯ дом и се поклони. После отиде у дома си; и понеже поиска, сложиха пред него хляб и той яде. (Рут 3:3; Йов 1:20)21 А слугите му му казаха: Какво направи ти? Ти пости и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, ти стана и яде хляб!22 А той отвърна: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си казвах: Кой знае, може Бог да ми покаже милост и детето да остане живо? (Ис 38:1; Ис 38:5; Йона 3:9)23 Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна назад? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене. (Йов 7:8)24 След това Давид утеши жена си Витсавее, влезе при нея и лежа с нея. И тя роди син и го нарече Соломон. И ГОСПОД го възлюби (1 Лет 22:9; Мт 1:6)25 и прати вест чрез пророка Натан, и го нарече Едидия[1], заради ГОСПОДА.26 А Йоав воюва против Рава на амонците и превзе царския град. (1 Лет 20:1)27 И Йоав прати вестоносци до Давид да кажат: Воювах против Рава и дори превзех града на водите. (Вт 3:11)28 Сега събери останалия народ, разположи стана си против града и го завладей, да не би аз да завладея града и той да се нарече с моето име.29 Затова Давид събра целия народ и отиде в Рава, би се против нея и я завладя.30 Взеха от главата на царя им короната му, която тежеше един златен талант и беше украсена със скъпоценни камъни, и я положиха на главата на Давид. И той изнесе от града много плячка. (1 Лет 20:2)31 Изведе и народа, който живееше в града, и го подложи под триони, под железни дикани и под железни брадви, и го преведе през пещи за тухли. Така постъпи с всички градове на амонците. Тогава Давид се върна с целия народ в Йерусалим.