1След една година, по времето, когато царете отиват на война, Давид прати Йоав, слугите си с него и целия Израил. И те разбиха амонците и обсадиха Рава. А Давид остана в Йерусалим. (1 Лет 20:1)2Надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща. И от покрива видя една жена, която се къпеше. А жената беше много красива. (Бит 34:2; Вт 22:8; Йов 31:1; Мт 5:28)3И Давид прати да разпитат коя е жената. И един каза: Това е Витсавее, дъщеря на Елиам, жена на хета Урия. (2 Цар 23:39)4Тогава Давид прати хора да я доведат и когато тя дойде при него, той лежа с нея (защото се беше очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си. (Лев 15:19; Лев 15:28; Лев 18:19; Пс 51:1; Як 1:14)5А жената зачена; и прати да известят на Давид: Бременна съм.6Тогава Давид прати вестоносец до Йоав да му каже: Изпрати ми хета Урия. И Йоав изпрати Урия при Давид.7И когато Урия дойде при него, Давид го попита как е Йоав, как е народът и как върви войната.8После Давид каза на Урия: Слез у дома си и си умий краката. И Урия излезе от царската къща, а след него отиде дял от царската трапеза. (Бит 18:4; Бит 19:2)9Но Урия спа при вратата на царската къща с всички слуги на господаря си и не слезе у дома си.10И когато известиха на Давид, че Урия не слязъл у дома си, Давид му каза: Не си ли дошъл от път? Защо не слезе у дома си?11Урия отговори на Давид: Ковчегът, Израил и Юда престояват в шатри. ГОСПОДАРЯТ ми Йоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле. А аз у дома си ли да ида, за да ям и да пия, и да спя с жена си? Заклевам се в твоя живот и в живота на душата ти, това няма да направя. (2 Цар 7:2; 2 Цар 7:6; 2 Цар 20:6)12Тогава Давид каза на Урия: Престой тук и днес, а утре ще те изпратя. И така, Урия престоя в Йерусалим през онзи ден и на другия.13Давид го покани и яде пред него и пи; и го опи. Но вечерта Урия излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе. (Бит 19:33; Бит 19:35; 2 Цар 11:9)14Затова на сутринта Давид писа писмо на Йоав и го прати по Урия. (3 Цар 21:8; 3 Цар 21:9)15А в писмото написа следното: Поставете Урия там, където сражението е най-силно. После се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре. (2 Цар 12:9)16И така, Йоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, където знаеше, че има храбри мъже.17И когато мъжете излязоха от града и се биха с Йоав, паднаха неколцина от народа, т. е. от Давидовите слуги. Умря и хетът Урия.18Тогава Йоав прати да известят на Давид всичко, което се беше случило във войната.19Той заповяда на вестоносеца: Когато разкажеш на царя всичко, което се е случило във войната,20ако гневът на царя пламне и ти каже: Защо се приближихте толкова до града да се биете, не знаехте ли, че щяха да стрелят от стената?21Кой порази Авимелех, син на Ерувесета[1]? Една жена не хвърли ли върху него от стената горен воденичен камък и той не умря ли в Тевес? Защо се приближихте толкова близо до стената? Тогава ти кажи: Умря и слугата ти, хетът Урия. (Съд 6:32; Съд 9:53)22И така, вестоносецът замина и като пристигна, извести на Давид всичко, за което Йоав го беше изпратил.23Вестителят каза на Давид: Мъжете надделяха над нас и излязоха против нас на полето; а ние ги прогонихме чак до входа на портата.24Но стрелците стреляха от стената върху слугите ти и неколцина от слугите на царя умряха. Умря и слугата ти, хетът Урия.25Тогава Давид каза на вестоносеца: Така да кажеш на Йоав: Да не те смущава това нещо, защото мечът погубва понякога един и понякога – друг. Засили още повече нападението си против града и го съсипи. Също и ти го насърчи.26А когато Уриевата жена чу, че мъжът и Урия умрял, плака за мъжа си.27И като премина жалейката, Давид прати и я взе у дома си. Тя му стана жена и му роди син. Но делото, което Давид беше извършил, беше зло пред ГОСПОДА. (2 Цар 12:9)