1Но след като царството на Ровоам се закрепи и той стана силен, изостави ГОСПОДНИЯ закон, а заедно с него – и целият Израил. (3 Цар 14:22; 2 Лет 11:17)2И понеже бяха престъпили пред ГОСПОДА, затова в петата година на Ровоамовото царуване египетският цар Сисак излезе против Йерусалим (3 Цар 14:24; 3 Цар 14:25)3с хиляда и двеста колесници и шестдесет хиляди конници; и народът, който дойде с него от Египет – ливийци, сукияни[1] и етиопци, бяха безбройни. (2 Лет 16:8)4И като превзе Юдовите укрепени градове, дойде до Йерусалим.5Тогава пророк Семая дойде при Ровоам и при Юдейските първенци, които се бяха събрали в Йерусалим поради нахлуването на Сисак и им каза: Така казва ГОСПОД: Вие изоставихте Мене; затова и Аз изоставих вас в ръката на Сисак. (2 Лет 11:2; 2 Лет 15:2)6Поради това Израилевите първенци и царят се смириха и казаха: Праведен е ГОСПОД. (Изх 9:27; Як 4:10)7А когато ГОСПОД видя, че се смириха, ГОСПОДНЕТО слово дойде към Семая и каза: Те се смириха; няма да ги изтребя, а ще им дам някакво избавление; и гневът Ми няма да се излее върху Йерусалим чрез Сисак. (3 Цар 21:28; 3 Цар 21:29; Ис 26:13)8Обаче те ще му станат слуги, за да познаят какво е да слугуват на Мен и какво да слугуват на земните царства. (Вт 28:47; Вт 28:48)9И така, египетският цар Сисак излезе против Йерусалим и отнесе съкровищата на ГОСПОДНИЯ дом и съкровищата на царската къща; отнесе всичко, включително златните щитове, които Соломон беше направил. (3 Цар 10:16; 3 Цар 10:17; 3 Цар 14:25; 3 Цар 14:26; 2 Лет 9:15; 2 Лет 9:16)10(А вместо тях цар Ровоам направи медни щитове и ги предаде в ръцете на началниците на телохранителите, които пазеха вратата на царската къща. (2 Цар 8:18)11И когато царят влизаше в ГОСПОДНИЯ дом, телохранителите идваха и ги вземаха; после пак ги занасяха в залата на телохранителите.)12След като Ровоам се смири, гневът на ГОСПОДА се отвърна от него, за да не го погуби съвсем; а и в Юдея се намираше някакво добро.13Така цар Ровоам се закрепи в Йерусалим и царуваше; защото, когато се възцари, Ровоам беше на възраст четиридесет и една години; и царува седемнадесет години в Йерусалим – града, който ГОСПОД беше избрал измежду всички Израилеви племена, за да настани името Си там. Името на майка му, амонката, беше Наама. (3 Цар 14:21; 2 Лет 6:6)14А той направи зло, като не оправи сърцето си да търси ГОСПОДА.15А делата на Ровоам, първите и последните, не са ли записани в книгите на пророк Семая и на ясновидеца Идо за архивите? А между Ровоам и Еровоам имаше постоянни войни. (3 Цар 14:30; 2 Лет 9:29; 2 Лет 13:22)16И Ровоам заспа с бащите си и беше погребан в Давидовия град. А вместо него се възцари синът му Авия. (3 Цар 14:31)