1И народът роптаеше зле в ушите на ГОСПОДА; ГОСПОД чу и гневът Му пламна; и огън от ГОСПОДА се запали между тях и изгаряше неколцина в покрайнините на стана. (Лев 10:2; Чис 16:35; Вт 9:22; 4 Цар 1:12; Пс 78:21; Пс 106:18)2Тогава народът извика към Моисей; и Моисей се помоли на ГОСПОДА и огънят престана. (Як 5:16)3И онова място бе наречено Тавера[1], защото огън от ГОСПОДА гореше между тях.4Разноплеменното множество, което беше между тях, показа голяма лакомия; също и израилтяните пак плакаха и казаха: Кой ще ни даде месо да ядем? (Изх 12:38; Пс 78:18; Пс 106:14; 1 Кор 10:6)5Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения, и чесновия лук; (Изх 16:3)6а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма какво да гледаме освен тази манна. (Чис 21:5)7(А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий. (Бит 2:12; Изх 16:14; Изх 16:31)8Народът се пръскаше наоколо и я събираше, мелеше я в мелници или я чукаше в кутли, и я вареше в гърнета, и правеше пити от нея; а вкусът и беше като вкус на пити, пържени в масло. (Изх 16:31)9Когато росата падаше в стана нощем, падаше с нея и манна.) (Изх 16:13; Изх 16:14)10И Моисей чу как народът плачеше в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и ГОСПОДНИЯТ гняв пламна силно; стана му мъчно и на Моисей. (Пс 78:21)11Моисей запита ГОСПОДА: Защо си оскърбил слугата Си? И защо не съм придобил Твоето благоволение, а си сложил върху мене товара на целия този народ? (Вт 1:12)12Аз ли съм заченал целия този народ? Или аз съм ги родил, че ми казваш: Носи ги в скута си, както бавачка[2] носи младенец, до земята, за която си се клел на бащите им? (Бит 26:3; Бит 50:24; Изх 13:5; Ис 40:11; Ис 49:23; 1 Сол 2:7)13Откъде у мене месо да дам на целия този народ? Защото плаче пред мен и казва: Дай ни месо да ядем. (Мт 15:33; Мк 8:4)14Аз сам не мога да нося целия този народ, защото е много тежък за мен. (Изх 18:18)15Ако Ти постъпиш така с мене, то убий ме още сега, моля, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не видя злочестината си. (3 Цар 19:4; Соф 3:15; Йн 4:3)16Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Събери ми седемдесет мъже измежду Израилевите старейшини, които познаваш като старейшини на народа и техни надзиратели, и ги доведи при шатъра за срещане, за да застанат там с теб. (Изх 24:1; Изх 24:9; Вт 16:18)17И Аз, като сляза, ще говоря там с теб; и ще взема от духа, който е на теб, и ще го сложа на тях; и те ще носят товара на народа заедно с тебе, за да не го носиш ти сам. (Бит 11:5; Бит 18:21; Изх 19:20; Чис 11:25; 1 Цар 10:6; 4 Цар 2:15; Неем 9:20; Ис 44:3; Йоил 2:28)18И кажи на народа: Очистете се за утре и ще ядете месо; защото плачехте в ушите на ГОСПОДА и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? Защото добре ни беше в Египет. Затова ГОСПОД ще ви даде месо и ще ядете. (Изх 16:7; Изх 19:10; Чис 11:5; Д А 7:39)19Няма да ядете месо един ден, нито два дни, нито пет дни, нито десет дни, нито двадесет дни,20а цял месец, докато ви излезе през носа и ви омръзне; защото отхвърлихте ГОСПОДА, Който е между вас, и плакахте пред Него, като казахте: Защо излязохме от Египет? (Чис 21:5; Пс 78:29; Пс 106:15)21Моисей отговори: Народът, сред който съм, са шестстотин хиляди пешаци; и Ти каза: Ще им дам да ядат месо цял месец. (Бит 12:2; Изх 12:37; Изх 38:26; Чис 1:46)22Да се изколят ли за тях овцете и говедата, за да им бъдат достатъчни? Или да им бъдат събрани всичките морски риби, за да им бъдат достатъчни? (4 Цар 7:2; Мт 15:33; Мк 8:4; Йн 6:7; Йн 6:9)23А ГОСПОД отвърна на Моисей: Скъсила ли се е ГОСПОДНЯТА ръка? Сега ще видиш ще се сбъдне ли с тебе думата Ми или не. (Чис 23:19; Ис 50:2; Ис 59:1; Ез 12:25; Ез 24:14)24И така, Моисей излезе и каза на народа ГОСПОДНИТЕ думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на народа и ги постави около шатъра. (Чис 11:16)25Тогава ГОСПОД слезе в облака и говори с него, и като взе от духа, който беше на него, сложи го на седемдесетте старейшини; и като застана на тях духът, пророкуваха, но не повториха. (Чис 11:17; Чис 12:5; 1 Цар 10:5; 1 Цар 10:6; 1 Цар 10:10; 1 Цар 19:20; 1 Цар 19:21; 1 Цар 19:23; 4 Цар 2:15; Йоил 2:28; Д А 2:17; Д А 2:18; 1 Кор 14:1)26Обаче двама от мъжете бяха останали в стана – името на единия от тях беше Елдад, а името на другия Модад, и на тях застана духът; те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана.27И едно момче се завтече и извести на Моисей: Елдад и Модад пророкуват в стана.28Тогава Исус, Навиновият син, служителят на Моисей, един от неговите избрани, проговори: ГОСПОДАРЮ мой, Моисей, забрани им. (Мк 9:38; Лк 9:49; Йн 3:26)29А Моисей му отвърна: Завиждаш ли за мене? Дано целият ГОСПОДЕН народ бъдат пророци, за да сложи ГОСПОД Духа Си на тях! (1 Кор 14:5)30И Моисей отиде в стана, той и Израилевите старейшини.31Тогава излезе вятър от ГОСПОДА и докара от морето пъдпъдъци, и ги остави да слитат долу над стана, до един ден път от едната страна и до един ден път от другата страна, около стана; а те летяха до два лакътя над повърхността на земята. (Изх 16:13; Пс 78:26; Пс 105:40)32Тогава народът стана и събира пъдпъдъците целия онзи ден и цялата нощ, и целия следващ ден; онзи, който събра най-малко, събра десет кора; и те си ги простираха около стана. (Ез 45:11)33А докато месото беше още в зъбите им и не беше още сдъвкано, ГОСПОДНИЯТ гняв пламна против народа и ГОСПОД порази народа с много голяма напаст. (Пс 78:30; Пс 78:31)34И нарекоха това място Киврот-атаава[3], защото там бяха погребани лакомите хора.35А от Киврот-атаава народът се вдигна за Асирот и остана в Асирот. (Чис 33:17)