1По онова време в Израил нямаше цар; в онези дни Дановото племе си търсеше дял от наследство, където да се засели, защото до този момент не им се беше паднало наследство сред Израилевите племена. (И Н 19:47; Съд 17:6; Съд 21:25)2И Дановите потомци изпратиха от рода си петима мъже от племето, храбри мъже, от Сарая и от Естаол, за да съгледат земята и да я изучат, като им заръчаха: Идете, изучете земята. И те стигнаха до Михеевата къща, в Ефремовата хълмиста земя, и там пренощуваха. (Чис 13:17; И Н 2:1; Съд 13:25; Съд 17:1)3Когато се приближиха до Михеевата къща, познаха гласа на младия левит, отбиха се там и го попитаха: Кой те доведе тук? Какво правиш на това място? И защо си тук?4А той им обясни какво беше направил Михей за него и им каза: Той ме нае и аз му станах свещеник. (Съд 17:10)5Те му казаха: Допитай се тогава до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучно пътуването, което сме предприели. (Съд 17:5; Съд 18:14; 3 Цар 22:5; Ис 30:1; Ос 4:12)6А свещеникът им отговори: Вървете с мир; пътуването, което сте предприели, е пред ГОСПОДА. (3 Цар 22:6)7Тогава петимата мъже тръгнаха. Когато стигнаха в Лаис, видяха, че народът в него живееше спокойно, както сидонците, без грижи и без страх, защото в земята нямаше властелин, който да ги притеснява с нещо. Те бяха далеч от сидонците и нямаха отношения с никого. (И Н 19:47; Съд 18:27; Съд 18:28)8И така, мъжете се върнаха при братята си в Сарая и Естаол. Братята им ги попитаха: Какво е предложението ви? (Съд 18:2)9А те отговориха: Станете, нека да отидем против тях. Видяхме – земята е много добра. Няма ли да предприемете нещо? Не се двоумете, вървете, влезте в земята и я завладейте. (Чис 13:30; И Н 2:23; И Н 2:24; 3 Цар 22:3)10Като стигнете там, ще намерите народ, който живее безгрижно и в обширна територия, в която няма оскъдност от нищо, каквото ражда земята (защото Бог я даде в ръката ни). (Вт 8:9; Съд 18:7; Съд 18:27)11И така, тръгнаха оттам, шестстотин мъже от Дановия род, от Сарая и Естаол, препасани с оръжия за бой.12По пътя те разположиха стан в Кириат-иарим, в Юда; затова нарекоха онова място Маханедан[1], както се казва и до днес. То се намира зад Кириат-иарим. (И Н 15:60; Съд 13:25)13И оттам преминаха в Ефремовата хълмиста земя и стигнаха до Михеевата къща. (Съд 18:2)14Тогава петимата мъже, които бяха ходили да съгледат местността Лаис, казаха на братята си: Знаете ли, че в този дом има ефод и домашни идоли, изваян идол и леян кумир? Затова помислете какво трябва да направите. (Съд 17:5; 1 Цар 14:28)15И така, те се отбиха там и отидоха в къщата на младия левит в Михеевата къща, и го поздравиха.16А шестстотинте мъже, които бяха от Дановите синове, останаха препасани с оръжията за бой при входа на вратата. (Съд 18:11)17Тогава петимата мъже, които бяха отишли да съгледат земята, отидоха, влязоха там и взеха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир; а свещеникът стоеше при входа на вратата с шестстотинте мъже, които бяха препасани с оръжията за бой. (Съд 17:4; Съд 17:5; Съд 18:2; Съд 18:14)18И когато те влязоха в Михеевата къща и изнесоха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир, свещеникът им каза: Какво правите?19А те му отговориха: Мълчи! Сложи ръка на устата си, ела с нас и ни бъди отец и свещеник. По-добре ли ти е да бъдеш свещеник на дома на един човек или да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израил? (Съд 17:10; Йов 21:5; Йов 29:9; Йов 40:4; Пр 30:32; Мих 7:16)20Тогава свещеникът се зарадва и като взе ефода, домашните идоли и изваяния идол, отиде сред народа.21Те се обърнаха и тръгнаха, като поставиха пред себе си децата, добитъка и по-скъпите си вещи.22Когато се бяха отдалечили от Михеевата къща, хората от къщите, съседни на Михеевия дом, се събраха и настигнаха Дановите синове.23И като извикаха към Дановите синове, те се обърнаха и казаха на Михей: Какво ти е, че си събрал при себе си такава тълпа?24А той отговори: Взехте ми боговете, които си направих, и свещеника и тръгнахте. За мене нищо не остана! А сега ми казвате: Какво ти е?25А Дановите синове му казаха: Да не чуваме гласа ти между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже и да изгубиш живота си и живота на близките си.26И Дановите синове продължиха по пътя си; а Михей, като видя, че са по-силни от него, се върна и се прибра у дома си.27И така, те взеха това, което беше направил Михей, и свещеника, когото имаше, и дойдоха в Лаис при народ, който беше спокоен и живееше без страх. И ги поразиха с острието на меча и изгориха града с огън. (Вт 33:22; И Н 19:47; Съд 18:7; Съд 18:10)28И нямаше кой да ги избави, защото бяха далеч от Сидон и нямаха връзка с никого. Градът беше в долината до Вет-реов. Те го съградиха отново и се заселиха в него. (Чис 13:21; Съд 18:7; 2 Цар 10:6)29И нарекоха града Дан по името на баща си Дан, който се беше родил на Израил; а преди това името на града беше Лаис. (Бит 14:14; И Н 19:47; Съд 20:1; 3 Цар 12:29; 3 Цар 12:30; 3 Цар 15:20)30Тогава Дановите синове поставиха пред себе си изваяния идол. А Йонатан, син на Гирсон, син на Моисей – той и потомците му бяха свещеници на Дановото племе до времето, когато земята[2] беше превзета. (Съд 13:1; 1 Цар 4:2; 1 Цар 4:3; 1 Цар 4:10; 1 Цар 4:11; Пс 78:60; Пс 78:61)31Така те поставиха изваяния идол, който Михей беше направил и който остана там през цялото време, докато Божият дом беше в Сило. (И Н 18:1; Съд 19:18; Съд 21:12)