Съдии 17 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

Капището на Михей от Ефремовата земя и капището в град Дан

1 Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей. 2 Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха откраднати, за които ти произнесе проклятие пред мене, това сребро е в мен, аз го взех. А майка му каза: Благословен да е моят син от ГОСПОДА. (Бит 14:19; Рут 3:10) 3 И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, тя му каза: Бях посветила от себе си среброто на ГОСПОДА за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир. Затова сега отново го давам на тебе. (Изх 20:4; Изх 20:23; Лев 19:4)

Изх 20:4Изх 20:23Лев 19:4

4 Но Михей не прие среброто от майка си; затова тя отдели двеста сребърника и ги даде на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир. И вещите бяха поставени в дома на Михей. (Ис 46:6) 5 Този човек Михей, като имаше капище за богове в дома си, направи ефод и домашни идоли и посвети един от синовете си, за да бъде свещеник. (Бит 31:19; Бит 31:30; Съд 8:27; Ос 3:4)

Бит 31:19Бит 31:30Съд 8:27Ос 3:4

6 По това време в Израил нямаше цар. Всеки правеше каквото смяташе за правилно. (Вт 12:8; Вт 33:5; Съд 18:1; Съд 19:1; Съд 21:25)

Вт 12:8Вт 33:5Съд 18:1Съд 19:1Съд 21:25

7 Имаше един момък, левит, пришълец във Витлеем Юдейски, града на Юдовите потомци. (И Н 19:15; Съд 19:1; Рут 1:1; Рут 1:2; Мих 5:2; Мт 2:1; Мт 2:5; Мт 2:6)

И Н 19:15Съд 19:1Рут 1:1Рут 1:2Мих 5:2Мт 2:1Мт 2:5Мт 2:6

8 Този момък напусна града Витлеем Юдейски и тръгна да търси някое друго място, където да се засели. И като вървеше по пътя, стигна до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя. 9 Михей го попита: Откъде идваш? А той отговори: Аз съм левит от Витлеем Юдейски и съм тръгнал да търся някое място, където да се заселя. 10 Тогава Михей му предложи: Остани при мен и ми стани отец и свещеник. Ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и ще ти осигуря прехрана. Така левитът остана при него. (Бит 45:8; Съд 18:19; Йов 29:16)

Бит 45:8Съд 18:19Йов 29:16

11 И левитът беше благодарен да живее при човека и самият той му стана като един от синовете на Михей. 12 Михей посвети левита и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща. (Съд 17:5; Съд 18:30) 13 Тогава Михей каза: Сега зная, че ГОСПОД ще ми стори добро, защото имам левит за свещеник.